Проф. Петър Стоянович представи вчера книгата си „Несвършващо време. Спомени” в Регионален исторически музей – Ямбол.
Дъждовното време не помрачи настроението на желаещите да чуят увлекателните истории от миналото на известния историк и журналист.
Директорът на музея д-р Стефан Бакърджиев откри срещата, а писателят Любомир Котев представи автора.
Увлекателно и с много чувство за хумор Петър Стоянович разказа пред ямболската публика за своето семейство, сподели щастливи моменти от детството и младежките си години.
“Тази книга започва преди моето раждане, с малко история на моя род”, сподели авторът, който е правнук на Иван Стоянович – създател на българските телекомуникации и първата родна телеграфна агенция, дипломат, депутат и журналист. Баща му е известният журналист, кинокритик и писател Иван Стоянович, а майка му – актрисата Ани Бакалова.
“Израснах в една много луда и странна къща, с четири поколения: едно си беше вече отишло. То висеше само по стените на нашата къща”, започна разказа си авторът. “Всеки пък, когато си пишех домашните на писалището на дядо ми, като отворех чекмеджето, вътре имаше писалки, остатъци от ордени, нещо, написано на оризова хартия и никога не знаеш това какво е, ти си като в някакъв музей“.
Според проф. Стоянович когато пише спомени, човек трябва да е обективен.
„Мемоарите винаги са били любимият ми жанр. Там няма изкуствени претенции, излишна научност, псевдохудожествен напън. Обективност, добър стил, четимост, любопитство – нищо повече… Ние искаме да възпроизведем себе си чрез разказа за своето минало. Голямата заплаха за всяка една мемоаристика е ти да я използваш като оръжие първо да възвеличиш себе си, второ – да оправдаеш нещо в своето минало или да го покажеш значително по-розово, отколкото то е и трето, което поне за мен като историк е най-страшното – да разкажеш историята не такава, каквато документално е била”.
Без претенция за изчерпателност в “Несвършващо време” авторът разказва и за София през 70-те, 80-те и 90-те години, за пътуванията и впечатленията си от Виена, където следва история.
Изданието е с твърди корици, близо 400 страници и включва над 150 интересни снимки, от личния архив на Стоянович, БТА, БНФ и др. Някои от тях са непоказвани досега и се публикуват за първи път. Снимката на корицата е на Александър и Теодора Нишкови, оформлението на изданието и дизайнът на корицата са дело на Тодор Манолов.
Присъстващите на събитието имаха възможност да си закупят книгата и да получат автограф от автора.