Ямен комплекс от края на VI и началото на V хил. пр. Хр.


Ямният комплекс до с. Хаджидимитрово се намира на 13 км северозападно от гр. Ямбол. Разположен е в южната част на Сливенската котловина, върху първа надзаливна тераса на южния бряг на р. Тунджа,  която се намира на около 4 км в северна посока.

Ямният комплекс е проучен през 2008 – 2010 г. от научен екип с ръководители гл. ас. д-р Виктория Петрова (НАИМ – БАН), д-р Стефан Бакърджиев (РИМ – Ямбол) и заместник-ръководители Илия Илиев (Ямбол) и Маргарита Люнчева (РИМ – Смолян). Спасителните проучвания са проведени във връзка със строителството на автомагистрала Тракия.

По време на археологическите разкопки е проучена площ от 12,5 дка, в която са разкрити 251 структури (ями и комплекси от ями). Те съдържат много богата и разнообразна материална култура, представяща цялото развитие на къснонеолитния период Караново IV, както и преходът към ранния халколит, които се вместват в хронологическия интервал 5230 – 4830 cal. BC.

Едни от най-характерните проучени ями са тези с цилиндрична форма с диаметър на отвора от 0,80 до 1,20 м и дълбочина до 1,10 м. В тях са полагани цели или счупени на място керамични съдове, животински кости, каменни и костени сечива. Впечатляващи са фрагментите от антропоморфни фигурки и култови масички. В други случаи, на дъното на ямата е горял огън, който е загасен от нахвърляни върху него едри фрагменти от стени на опожарени постройки. Най-горните нива на ямите са запълнени с опожарени стенни мазилки, които по този начин ги запечатват. Често, сред тях са намирани фрагменти от хромелни камъни.

Срещат се и ями с кръгъл или овален отвор с размери от 1,00 до 2,60 м и полегати стени. В тях са обособявани стъпаловидни участъци, водещи към най-дълбоката им част, в която са откривани фрагменти от керамични съдове, животински кости и много сечива от камък, кремък и кост. Характерен елемент е полагането на животински черепи, най-често от говеда.

Особено интересни са комплексите, чиято площ достига до 315 кв. м и представляват концентрация от по-малки ями. Открити са множество фрагменти от керамични съдове, животински кости, кремъчни, каменни и костени сечива, както и фрагменти от антропоморфни фигурки. В един от комплексите са установени и симетрично разположени черепи или рога на говеда. Горните части на комплексите са запълнени със сиво-бяла, рохкава пръст, която покрива ямите.

Керамичните съдове, разкрити в ямния комплекс до с. Хаджидимитрово представят богат репертоар от форми (паници, купи, гърневидни съдове, кани, чаши, капаци и др.), богато орнаментирани с канелюрна украса. Добре застъпена е и врязаната и инкрустирана с бяла паста орнаментация, среща се и набодена такава. В края на къснонеолитния период е установено и наличието на украса с бяла рисунка. Характерни за прехода към ранния халколит са лилиевидните паници, украсени с характерна врязана украса и единични фрагменти, орнаментирани с графитна украса.

Костната индустрия е изключително разнообразна. Тя представя цялата верига за производство на костени сечива (длета, шила, игли, лъжички и др.), но добре застъпени са и украшенията, изработени от кост (амулети, пръстени, мъниста). Много интересни са и керамичните широки и тесни гривни, както и мънистата от седеф, камък и малахит. Добре застъпени са и прешлените за вретено, срещат се и тежести за стан.

Изследването на ямния комплекс до с. Хаджидимитрово установява определена повторяемост във вида и начина на полагане на различните предмети (керамични съдове, костени, каменни и кремъчни сечива, прешлени за вретено, тежести за стан и др.). Това показва, че ямите са запълвани по определен, предварително организиран начин, свидетелстващ за преднамерени действия, вероятно свързани със специални обреди, отразяващи вярванията на ранните земеделци в края на на VI и началото на V хил. пр. Хр.

Най-представителната част от намерените при археологическите проучвания на ямния комплекс до с. Хаджидимитрово керамични съдове, антропоморфни фигурки, костени сечива и амулети са изложени в експозициите на музейната сграда на археологически резерват „Тракийски и античен град Кабиле” и в културно-информационния център „Безистен” в гр. Ямбол.

гл. ас. д-р Виктория Петрова (НАИМ – БАН)

Total Page Visits: 3115 - Today Page Visits: 1