Станислава Минева, уредник фонд Етнография, Регионален исторически музей Ямбол
В народния календар 1 февруари е денят на Трифон Зарезан, или както още се нарича – Трифон Чипия, Трифон Зарезоя и Свети Трифон в различните географски области. Първообразът на празника може да се търси в тракийските обреди и обичаи, в пролетните Дионисиеви тържества. На този ден празнуват лозарите, кръчмарите, но и градинарите, за да не ядат насекоми зелето и другите растения.
Традицията на празника повелява в ранни зори стопанката да замеси пита, която да украси с натежали от плод гроздове и с цвят на лоза, освен питата задължително приготвя и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Храната, заедно с бъклица с вино, светена вода и пепел от трапезата на Бъдни вечер, слага в нова вълнена торба и с нея стопанинът на дома тръгва към лозето. Там обредно стопаните подрязват лозята, като лозарят се обръща на изток, прекръства се тържествено и отрязва няколко пръчки от един или от три корена, които избира от средата или ъглите на лозето. Със светената вода и пепелта ръси за плодородие, а на отрязаното място полива с вино и благославя, с отрязаните клони мъжете украсяват калпаците си, бъклиците вино и иконите в дома си. След ритуала се слага обща мъжка трапеза в лозята, като всеки поставя на нея, каквото е донесъл. Мъжете избират цар на лозята. Най-възрастният поставя в средата на трапезата три подрязани пръчки и китка босилек, вързана с червен конец и пита кой иска да е цар. Всеки може да посегне и да вземе китката, но човекът, който го направи, трябва да е човек с късмет, да е имотен, за да може да почерпи, а лозето му да е родило най-много през годината. Същият ще бъде избран и през следващата година, ако в годината на царуването му е имало берекет. На връщане мъжете носят своя цар на раменете си или го теглят с колесар, на главата си той има венец(корона) от лозови листа, а в ръцете си държи икона на Свети Трифон. Оттук нататък, през цялата година, ще му оказват почит и уважение, защото поверието гласи, че от здравето и щастието на „царя“ зависи цялото плодородие на лозята.
Вечерта срещу празника се гадае по въглени за плодородие, а в деня на Трифон Зарезан не се докосват остри предмети и сечива, за да се предпазят стадата от вълци.