Късноантичната и средновековна крепост “Малкото кале” се намира до с. Воден, общ. Болярово. Обектът е разположена на малък връх, достъпен от юг чрез малка седловина, докато теренът от север, изток и запад е стръмен. На около 400 м югоизточно от обекта се намира голям средновековен манастирски комплекс, а на същото разстояние в северозападна посока се намира м. “Друма”, която съвпада с античния път за Хадрианопол. На около 3 км югозападно се намира късноантичната крепост “Голямото кале”.

През 2008 г. се извършиха за първи път аварийни археологически проучвания след сигнал за иманярски набези на крепостта. Продължава работата по установяване хронологията на крепостта, чрез зачистване на оградните зидовете и проучване на вътрешното пространство.

Резултатите от археологическите разкопки показват, че крепостта има почти квадратна форма с размери 32 х 33 х 29 х 30 м, и обща площ от приблизително 0,8 дка. На места запазеността на зидовете в суперструкция (запазеност на стените) достига до 3,30 м, като те са изградени в строителната техника opus implectum – лицата на стените са от средно големи ломени и речни камъни, а отвътре има пълнеж от камъни и хоросан. На места са използвани и тухли за подравняване на градежа.

Установени са два строителни периода: първия е свързан с изграждане на укреплението, което поради формата си и малките си размери може да се класифицира като квадрибургий и се отнася към периода на късната античност (V – VI в.).

Тези факти намират подкрепа в историческите свидетелства. По времето на император Анастасий (491 – 518 г.) започват да се изграждат системи от укрепления, които да предпазят столицата Константинопол от нападенията на хуни, българи и други племена. Т.нар “Анастасиеви стени” свързват в една отбранителна система крепости от Черно до Мраморно море. Строителството на крепости придобива още по-големи мащаби при управлението на император Юстиниан I (527 – 565 г.). Поради зачестилите и още по-масирани нахлувания на хуни и българи Юстиниан изгражда система от крепости в Тракия. Близостта на “Малкото кале” до м. “Друма” (част от античния път Via Diagonalis свързващ столиците на Източната и Западната римска империя) подсилва хипотезата за изграждането на крепостта и настаняването на военен гарнизон в нея през VI в.

Вторият строителен етап се свързва със събитията от края на X – началото на XI в. През този период Тракия е трайно присъединена към Византийската империя и тук резидира местен феодал, заедно със семейството си. Тезата се допълва от намерените декоративни ниши в сградите във вътрешността на крепостта, както и от откритите женски украшения и фрагменти от великолепната сграфито керамика внос от византийските производствени центове.

Теренните наблюдения показват, че крепостта е унищожена в края на XII – началото на XIII в. През този период през Тракия преминават последователно войските от Третия (1189 – 1193 г.) и Четвъртия кръстоносен поход (1202 – 1204 г.).

Total Page Visits: 68 - Today Page Visits: 0