Станислава Минева, уредник фонд Етнография, Регионален исторически музей Ямбол
На 2 февруари почитаме един от важните в българските традиции празник- Петльовден, празник в чест на мъжката рожба в семейството.
В традицията често празникът е наричан още Втори Трифунец, Петеларовден или Петларов, като името му произлиза от типичното колене на петел за празника. Петел се коли във всяка къща, в която има мъжка рожба. Обикновено жертвената птица се коли на къщния праг, който според традиционните народни схващания е границата между усвоеното пространство /дома/ и дивата природа, като актът се изпълнява най-често от младо момче/юноша/. След като птицата бъде заколена, с кръвта ѝ се правят кръстове по челата на всички момчета в дома, за да бъдат здрави. С кръвта на петела се правят и кръстове по вратите на къщата, които се виждат от пътя, краката на птицата се хвърлят на покрива, а перата ѝ се запазват, за да се лекуват различни болести с тях през годината.
В домакинството се приготвя гозба от заклания петел, който трябва да се свари цял. Жените в дома правят още тиганици, пресни питки или зелник в същия ден, като част от храната се раздава на съседите за здраве на момчетата в дома. Тук обредността не пропуска и женските рожби. В семейство, където те присъстват, се колят ярки за здравето и благополучието на момичетата. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел в дома си, от птицата трябва да се приготвят три различни гозби, с които да посрещне на обща трапеза майките на мъжки рожби, на които е помагала при раждането. Щом гостенките пристигнат, те даряват бабата с къделя вълна, поставят на вратата ѝ наниз от червени чушки, пуканки и венец от цветя.
Немалка част от населението свързва произхода на празника и с кръвния данък, с взимането на младенци за еничари. Легендата разказва за жена от село Еркеч, която отказва да даде мъжката си рожба на турците и заявява, че по-скоро сама ще заколи детето си. През нощта скрива сина си извън селото, заколва петел на прага на къщата си и навсякъде напръсква с кръвта му. На сутринта турците били стъписани от жестокостта на майката и оттогава не стъпвали в село Еркеч за събиране на кръвен данък.
Петльовден е един от най-специфичните и интересни български народни празници, съхраняващ в себе си основната идея за продължението на рода.