Таня Иванова, уредник отдел „Нова и най-нова история”, Регионален исторически музей – Ямбол
На 24 февруари преди сто години е създадена Лозаро-винарска кооперация „Мискет” – Ямбол.
Освобождението на Ямбол от османска власт поставя ново начало в развитието на града. То се усеща не само в социален, политически и културен план, а най-вече в икономическия и в частност стопанския живот на ямболци.
Стопанският възход започва с преразпределението на поземлената собственост. В тази връзка е направен аграрният преврат, който да разреши въпроса със земите на забегналите османски едри земевладелци. Те преминават в ръцете на българското население.
Така в края на 19 век основният поминък за хората от Ямбол и околията си остават скотовъдството и земеделието. Немалка част от земеделския отрасъл в града заема лозарството. То се оказва рентабилно, защото за него се използват негодни за други култури почви, каквито има по хълмистите места. Именно там се ражда най-доброто грозде, от което се правят още от дълбока древност, известните за региона висококачествени вина.
Основен враг на лозовите насаждения към края на 19 и началото на 20 в., се оказва масовата поява на филоксерата, което налага изкореняването на съществуващите насаждения и замяната им с нови по-устойчиви. Такива са американските сортове, които започват да се внасят в Ямбол и въобще в цялата страна. Наред с това Министерството на търговията и земеделието издава и закона против филоксерната зараза.
От вестник „Народно благо” от 1903 г. научаваме, че в Ямбол е пристигнал инспектор по лозарството, който да прегледа филоксерните лозя и да разреши час по скоро въпроса с тях. Така се стига, освен до култивирането на американските лозя в града, и до създаването на Лозарски синдикат – Ямбол през есента на 1906 г.
Целите на Лозарския синдикат са подробно описани в Устава му, а именно: да доставя на ямболските лозари доброкачествени американски лози, които са подходящи за земите им; да осигури помощни материали като колове, препарати, инструменти и др.; да групира лозарите съседи за общо обработване на лозята; членовете задружно да присаждат калемите; да осигури държавно застраховане против градушки; да следи за фалшификация на вината и да следи за цените на гроздето; да наставлява лозарите чрез сказки, брошури и практически курсове и др.
С формирането на синдиката и привнасянето на американските сортове започва възобновяването на ямболските лозя. Към 1936 г. те вече наброяват 21 167 дка в цялото землище на града, като 95% са американските. Всичко това довежда до откриването на Лозаро-винарско дружество „Грозд” през лятото на 1920 г. и на Лозаро-винарска кооперация „Мискет” в началото на 1924 г.
„Грозд” е основано в читалище „Съгласие” като кооперативно производително дружество със седалище Ямбол, с неограничен капитал и неограничен брой членове за 25 години. Създава се като безпартийно сдружение, в което могат да членуват и жени. Целите му се припокриват с тези на открития по-рано синдикат в града. С разликата, че членовете на дружеството влизат в Съюза на българските лозаро-винари и решават да изградят своя кооперативна изба, поради нарасналото производство.
На 24 февруари 1924 г. е учредена и кооперация „Мискет”, която за кратко време се превръща във фактор от голямо значение за стопанския живот в Ямбол и околията. Може да се сметне, че лозарството и винарството към този момент са основен поминък на голяма част от населението.
На следващия месец, когато е утвърден Уставът на „Мискет”, става ясно не само, че целите му са да групира и помага на лозаро-винарите, а и да изгради голяма и модерна винарска изба. По този повод Общината отпуска на кооперацията парцел за строеж за вечни времена. Проектът е възложен на арх. Попов от Пловдив, който да изработи план за изба с капацитет 500 тона вино и с идея тя да се разшири в бъдеще. На 16 май 1926 г. при подобаваща тържественост е поставен основният камък на сградата. Бързо тя се превръща в една от най-модерните изби, не само в България, а и в цяла Европа.
В годината, в която заработва избата, а именно 1927 г., в кооперацията има 103 членове. Те дават 240 000 кг. грозде, набрано от 600 дка. лозя. Към него момент „Мискет” получава първите си предложения за износ на вино от Алтона (Германия), от Прага (Чехословакия), от Виена (Австрия), от Триест (Италия) и др. Наред с продажбата на вино се продава и прясно грозде на цени от 4 до 5 лв. за кг. Идеята е да се изнесе за Германия и Чехословакия, където да бъде продадено за 30 до 50 лв. за кг.
През 1929 г. са взети проби от белите и червени вина, които са анализирани от общохимическа лаборатория по официален германски метод в Плевенската държавна лозаро-винарска опитна станция. Резултатите показват изключително добри качества на виното, като се допуска, че това е така, защото кооператорите осъзнават ползата от по-късното бране на лозята, а не веднага след Кръстовден, както са правили дотогава.
Кооперация „Мискет” се явява на редица държавни и международни състезания, панаири и изложения, от където извоюва отличия и златни медали: Солун (Гърция), Бари (Италия), София (България), Прага (Чехословакия), Виена (Австрия), Брюксел (Белгия) и др. А алкохолът, който се пласира в чужбина, е с етикет, показващ произхода му от южнобългарския град Ямбол. Самият Ямбол е сравняван с известния с виното си регион Бургундия. Наред с вината с голяма крепкост и мискетов аромат, в избата се произвеждат и хубави винен коняк, пелин, вермут, мента, мастика, джиброва ракия, вишновка, малиновка.
В своя разцвет, към средата на 30-те год. на 20 в., „Мискет” открива своя питиепродавница в града, а членовете ѝ наброяват над 300 човека, произвеждащи над 500 000 литра вино.
Лозаро-винарската кооперация показва на гражданството, че кооперирането може да доведе до високи икономически и стопански показатели. Преуспелите ямболските лозари получават морално удовлетворение от това, а хубавите ямболски вина извоюват заслужено внимание и похвала.