Археология” (от гръцките думи άρχαίος – „стар” и λόγоς – „наука”) в буквален превод означава „наука за старините”. Тя изучава живота и света на хората от миналото чрез техните материални останки. Това са всички следи, които са останали от живота и дейността на хората на определено място: останки от жилища, различни оръдия на труда, предмети от бита и предмети, свързани с вярванията на нашите предци. Извадените от земята артефакти са пряко отражение на древните култури. Те са единствената реална следа от безвъзвратно изчезналите времена. Всяка вещ, създадена от хората, разкрива различни страни от техния живот.
/продължение на Европейски дни на археологията 2024 г./
През 1952 г. е формиран Регионален исторически музей – Ямбол, с което започва нов етап в проучването, опазването и популяризирането на културното наследство по средното и долното течение на р. Тунджа. Колекциите на местните археологически дружества „Диана“ и „Диамполис“ са събрани и стават основа на музейната сбирка. Съвместно с първите уредници от музея, в областта започват да работят и много специалисти от Националния институт за недвижимото културно наследство (по това време Национален институт за паметниците на културата), Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Националния археологически институт с музей и Института по тракология при БАН. Провеждат се множество редовни и спасителни археологически проучвания на обекти от праисторическата до средновековната епоха.
През 1966 г. Желязко Попов проучва две зидани римски гробници в кв. Аврена на гр. Ямбол. Откритите погребения се датират в първата половина на IV в.
Същата година Димитър Овчаров извършва сондажни археологически проучвания на известния от писмените извори пограничен окоп Еркесията. Отбранителното землено съоръжение се простира на дължина 142 км от брега на Бургаското езеро до с. Калугерово, Хасковско. То е обърнато с фронт на юг, към териториите на Византийската империя и изградено в началото на IX в.
През 1967 г. проф. д.и.н. Людмил Гетов и Желязко Попов провеждат археологически разкопки на надгробната Бялдядова могила до с. Люлин. Открити са 6 погребения, които се датират от края на I – началото на II в. до средата на III в.
През 1970 г. и от 1978 до 1985 г. Дора Димитрова, Желязко Попов и Иван Крайчев провеждат спасителни археологически проучвания на ямболската крепост. Разкрити са крепостните стени и част от жилищните помещения на средновековния град.
През 1972 г. започват планирани, ежегодни разкопки на територията на Тракийския и античен град Кабиле. За повече от 50 години археологически проучвания са разкрити части от укрепителната система на древния град, светилището на хълма Зайчи връх, казармите на кохортите, две бани, базилика, църква, стопански и административни помещения, свързани с ежедневния живот на хората през античната епоха. Проучени са и част от плоските и от могилните некрополи на Кабиле.
В периода 1973 – 1976 г. и под ръководството на проф. Александър Фол е организирана и проведена експедицията „Сакар”. Целта ѝ е да бъдат обходени и документирани всички известни и запазени до този момент долмени в планината. По време на теренните проучванията са регистрирани 25 долмена, като 3 от тях са проучени и чрез археологически разкопки. Тези мегалитни паметници са използвани периодично в продължение на векове от XI в. до VI в. пр. Хр. и са свързани с погребалните практики и вярвания на траките.
През 1974 г. проф. Александра Димитрова-Милчева проучва една надгробна могила до гр. Тополовград. Разкрита е зидана гробница от варовикови блокове без хоросанова спойка. Датира се през IV в. пр. Хр.
През 1977 г. ст.н.с. Петър Детев предприема спасителни археологически проучвания на праисторическата Марчева могила до гр. Ямбол. Разкрита е северната част от жилище, което има две помещения. То се отнася към късния халколит (4500 – 4300 г. пр. Хр.). По време на археологическите разкопки са проучени и 6 вторични погребения от средновековната епоха.
Същата година Илия Илиев проучва светилище на тракийския конник до с. Дряново. Разкрита е една едноделна сграда с масивна каменна основа, в която са открити 74 каменни оброчни плочки. Светилището се датира в III в.
През 1978 г. Дора Димитрова и Желязко Попов издават книгата „Археологическите паметници в Ямболски окръг”. В азбучния каталог се съдържа информация за 203 недвижими културни ценности от ранния неолит до османския период. Авторите използват всички по-ранни сведения за археологически обекти в област Ямбол и ги допълват с резултатите от своите теренни проучвания.
От 1979 до 1989 г. проф. д-р Диана Гергова и Илия Илиев провеждат археологически разкопки на селищната могила Ясъ тепе до с. Кабиле. Тя е обитавана през късния неолит (5550 – 4900 г. пр. Хр.), ранния халколит (4900 – 4500 г. пр. Хр.), ранната бронзова (3500 – 2100 г. пр. Хр.) и през желязната епоха (XI в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.). Най-многобройните структури са ями от късната желязна епоха, които се свързват със съществуването на селище, синхронно на тракийския град Кабиле.
От 1979 до 1993 г. екип с научни ръководители доц. д-р Йордан Алексиев, доц. д-р Мирко Робов и Нели Танчева-Василева проучва средновековния манастир до с. Воден. Интересът им е провокиран от изказаните хипотези, че тук се намира манастирът на Св. Григорий Синаит. По време на проучванията е разкрит един храм, в който са установени два строителни етапа, игуминарница, магерница, стопански и битови помещенията, свързани с ежедневния живота на монасите. Според проучвателите в манастира има два строителни периода: от IV до VI в. и от XI до началото на XIII в. Проведените нови проучвания през 2012 г. показват, че манастирът до с. Воден е съществувал в периода XI – XIII в.
От 1981 до 1989 г. Иван Крайчев проучва късноантичната и средновековна крепост до с. Каравелово. По време на археологическите разкопки са разкрити южната, източната и северната крепостни стени, две кули-порти и една квадратна кула. Проучени са една административна сграда от ХІ в. и две църкви от ХІ – ХІІ в. Около един от храмовете е разкрит средновековен некропол с 44 погребения с трупополагане. Частично са проучени откритото селище, разположено североизточно от крепостта, и некрополът, който се намира югоизточно от фортификационното съоръжение. От последния са проучени 53 гроба, датирани в Х – ХІ в.
Иван Крайчев ръководи и редовните проучвания на средновековния некропол до с. Доброселец. От 1982 до 1984 г. са проучени 103 погребения, които се датирани в периода Х – ХІ в.
През 1983 г. Нели Танчева-Василева проучва една надгробна могила до с. Борисово. Разкрита е засводена гробница, изградена от тухли с хоросанова спойка. Вътрешното ѝ пространство е оцветено в червено, а сводът – в синьо. Гробницата е построена в края на II в. и е използвана до първата четвърт на ІІІ в.
От 1983 г. до 2005 г. се реализира международният българо-немски проект в микрорегиона на село Драма. От българска страна в него участва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, а от немска – Саарландския университет.
В резултат на дългогодишното българо-немско научно сътрудничество изцяло е проучена селищната могила до с. Драма в м. Мерджумекя. Тя е обитавана през късния неолит (5550 – 4900 г. пр. Хр.), ранния халколит (4900 – 4500 г. пр. Хр.) и късния халколит (4500 – 4300 г. пр. Хр.). В края на ранната бронзова епоха (3500 – 2100 г. пр. Хр.) в нея е изкопан култов ров.
Археологическият екип провежда и сондажни проучвания в м. Герена и в м. Кайряка. В първата е разкрито селище, обитавано през късния неолит. В м. Кайряка са проучени 56 погребения от римската епоха, извършени чрез трупополагане и трупоизгаряне, ями от късната бронзова до късната желязна епоха и тракийско светилище. Последното представлява затворен елипсовиден каменен кръг, който е построен на отделни сегменти.
Паралелно с археологическите разкопки международният екип предприема и системни теренни издирвания, които допълват и обогатяват археологическата карта на област Ямбол. По време на теренните издирвания са регистрирани 235 обекта, основно от праисторическата епоха.
През 1992 г. Нели Танчева-Василева проучва надгробната Дядо Динева могила до с. Пчела. Разкрита е зидана гробница от тухли, споени с хоросан. Около нея е издигнат хероон от ломени камъни с хоросанова спойка. Погребалния комплекс се датира в началото на ІІІ в. По време на археологическите проучвания са открити и 9 вторични погребения от средновековната епоха (X – XI в.).
През 1999 г. гл. ас. д-р Стефан Бакърджиев и Акира Такахаши проучват средновековна църква с некропол до с. Лесово. Разкрити са 5 погребения от периода края на IX – средата на XIV в.
През 1999 и 2000 г. Илия Илиев извършва спасителни археологически проучвания на селищната могила в м. Турското кюше до гр. Елхово. Разкрито е 1 жилище от края на късния неолит (5550 – 4900 г. пр. Хр.). Проучени са и ями от желязната, античната и средновековната епоха.
През втората половина на ХХ в. Регионалният исторически музей в гр. Ямбол се утвърждава като водеща културна институция, свързана със защитата на културното наследство, неговото представяне, популяризиране и предаване на следващите поколения. Екипът на музея започва и своите самостоятелни археологически проучвания. Започнали като спасителни, някои от тях се превръщат в дългосрочни и комплекси експедиции.
