95 години oт създаването на ямболските археологически дружества, ч. II

Д-р Стефан Бакърджиев

След първоначалния ентусиазъм за разкопки, проявен в първите няколко години след създаването на археологическите дружества, сведения за извършвани от тях археологически проучвания липсват. Този процес съвпада и с постепенното монополизиране на археологическите проучвания от страна на създадения през 1921 г. Български археологически институт. От сведенията, които са достигнали до нас, е видно, че тяхната дейност се концентрира преди всичко с научно-популяризаторска дейност и до събиране на случайно открити археологически предмети.

Един от основните проблеми при изследването на историята на археологическите дружества се оказва факта, че не са запазени архивите им.

За дружество „Диамполис” е отбелязано, че архивата му за периода 1925-1938 г. е изгубена.[1] Освен това липсват и сведения за дейността след 1927 г., когато е избрано новото ръководство в състав: П. Момчилов, В. Лолов, Д. Попов, Ат. Кехайов, П. Пейчев, Т. Тодоров, и Д. Марченков.[2] Независимо от това дейността му замира и то вероятно на развива никаква дейност. Безспорен успех на новото ръководство на е активната му роля пред Комисията за старините за включването на Градището край “Таушанъ тепе“ (Тракийския град Кабиле) в първият “Списък на народните старини“, издаден  в Държавен вестник[3] от Народния археологически музей –  София  В него са обявени общо 162 археологически и архитектурни обекта за старини от национално значение.

За разлика от „Диамполис“ археологическото ученическо дружество „Диана“ продължава своята активна дейност. През 1926 г в него членуват Александър Анчев, Недялко Месечков, Бончо Бончев, Иван Червенков и др.[4] Според публикация поместена в бр. 231 от 2.12.1928 г. на местния вестник “Тракиец“, през 1927 г. в ученическото дружество членуват 61 човека, а на следващата те вече са 80 души, като председател на дружеството е Борис Спасов, а ръководител – Ц. Тодорова. В уредената сбирка са включени около 200 монети, Рибния буквар, римски меч, около 30 стрели и др.[5] През 1930 г. ръководител на дружеството е учителят Павел Пейчев.[6] В ръководството влизат: М. Казанджиева, Р. Попов, Н. Коняров, М. Юрукова, Г. Козловски, Ст. Паскалев.[7] От 1932 до 1936 г.[8] отговорник на дружеството е Екатерина Маркова- учителка по история. През 1933 г е взето решение да се изнасят реферати и да се искат диапозитиви от Народния музей в София.[9] На 2.04.1933 на общо събрание на дружеството е прочетен реферат на тема „Праисторически разкопки в Северна България”, посрещнат с интерес от членовете на дружеството.[10] На 21.12.1933 г ръководителката на дружеството Е. Маркова изнася реферат на тема: „Начало на предисторията и развитието на палеолита“, придружен с прожекция и диапозитиви.[11] През февруари 1934 г е прочетен рефератът „Живот и култура на неолитния човек“.[12] В този период ученическото археологическо дружество „Диана“ съществува самостоятелно и притежава музейна сбирка, в която се съхраняват 560 експоната.[13]

На общото годишно събрание, проведено на 8.03.1934 г, е променен Уставът на дружеството. Чл. 11 гласи: „Редовните членове имат право да гласуват и да бъдат избирани“. Уставът е променен в недемократичен дух – настоятелството на дружеството се посочва от ръководителя.[14] Това дава възможност предварително да се определят удобни за ръководителя и властта ученици, които да влязат в ръководството.

В началото на 1934 г. на първа страница във в-к “Тракиец” е публикувана  информация, че се поставя началото на “градски музей”, който ще бъде създаден в читалище “Съгласие”, след неговото завършване.[15]

През учебната 1934/1935 г дружеството продължава да работи. Членовете му са 52 души. Председател на дружеството е Петко Петков. Проведени са три общи събрания и са четени рефератите: „Разкопки в София и Софийско”, „Културата на източните народи”. За да се подобри финансовото състояние на дружеството, е представена пиесата „Скакалци“ от Ст. Л. Костов. През този период в сбирката на дружеството постъпват 36 монети и 21 предмета.[16] Последните сведения за дружеството са от 3.10.1937 г, когато бившата ръководителка на дружеството предава имуществото на музейната сбирка на новия учител по история Андрей Андреев. В сбирката се съхраняват 327 монети и 263 предмета.[17]

През 1937 г. почти дванадесет години по-късно е реализирана една от основните цели които си поставя научното археологическо дружество „Диамполис“, а именно написване на История на Ямбол. Тя е отпечатана  в съвсем малък тираж (ок.100 бр.) и както пише на титулната страница е дело на Андрей Андреев, учител-историк при Ямболските гимназии, книгата е наречена “Из историята на стария Ямбол”.

 

Обр. 1 Учителя по История Андрей Андреев

 Това е първият опит за подобно обобщение. Книгата, въпреки че претендира за пълнота е само 37 страници. В нея за първи път са дадени всички имена на Ямбол през вековете. Особено внимание е отделено на древния град Кабиле и на средновековния Ямбол.

В нея е публикуван и днешния девиз на града – Ида от древността, отивам в бъдещето.[18]

Обр. 2 Страници от първата История на Ямбол

Завършването на строителството на читалище “Съгласие“ през 1938 г. отново поставя на дневен ред въпроса за създаването на Градски музей в Ямбол. През 1938 г. във в-к “Тракиец” са публикувани три материала на тази тема.  Първоначално е публикувано съобщението, че в Ямбол ще се създаде музей, но не в читалището, както е предвидено първоначално, а в Педагогическата гимназия.

На 4.05.1938 г. археологическото дружеството „Диамполис“ в Ямбол възобновява своята дейност. В ръководството са включени: Петко Момчилов, Андрей Андреев, Стефан Бъчваров, Димо Братанов, Вяра Гюрова, Невена Трънкова. В контролната комисия влизат: Васил Михайлов, Георги Драганов и Васил Бончев.[19] За по-късния период липсват данни, но изглежда, дружеството не е развило дейност.

След възобновяването на археологическото дружество на 06.05.1938 г. във в-к “Тракиец” излиза вторият материал, който посочва, че „Наскоро ще се подреди и открие музей при археологическото дружество, начело с председателя д-р П.Момчилов.”[20]

 

Обр. 2 Д-р Петко Момчилов

 В следващият брой на местния вестник от 15.05.1938 г. е официално обявено, че се „Слага началото на археологически и етнографски музей, който ще бъде в читалище “Съгласие”[21] Въпреки това след приключване на строежа на читалището, музей в него не е изграден, а и въпросът за това повече не е повдиган публично. От изградените две археологически дружества през периода 1925-1944 г. в Ямбол, по-добра дейност развива археологическо дружество „Диана“ при Смесеното педагогическо училище в Ямбол. Другото води по-скоро академичен живот.[22] Сведения за периода непосредствено преди и след  09.09.1944 г. черпим единствено от докладите на Иван Велков – главен инспектор на музеите и старините в които на няколко пръти е спомената археологическата сбирка в гимназията в Ямбол, както е нейните уредници – д-р П. Момчилов и Атанас Караиванов. За наше съжалени голяма част от събраните експонати в сбирката са били изгубени в периода когато гимназията е превърната във съветска военнополева болница. Една част обаче е предадена и постъпила във фонда на създадения на 1.02.1952 г. Исторически музей в Ямбол.

 

Андрей Андреев, Изъ Стария Ямболъ, Исторически скици, Ямболъ, 1937 – ВИЖ ТУК

 

[1] ЦДИА, ф. 264, оп.5, а. Е. 2372, л. 14.

[2] В. Тракиец, бр. 207 от 30. IV. 1927 г

[3] Държавен вестник, бр.69 от 29.06.1927 г.

[4] ОИМ-Ямбол, Сф, Инв. № 876, Спомени на Иван Червенков.

[5] В. Тракиец, бр. 231 от 2. XII. 1928 г

[6] ОДА-Ямбол, ф. 287 к, оп.1, а. е. 6, л. 13.

[7] ОИМ-Ямбол, Инв. № 1154, Протоколна книга на ученическо археологическо дружество „Дияна”, Протокол №2 от 6.  XII. 1931 г.

[8] ОДА-Ямбол, ф. 287, к, оп.1, а. е. 6, л. 147.

[9] ОИМ-Ямбол, Инв. № 1154, Протокол №2 от 5.  II. 1933 г.

[10] ОИМ-Ямбол, Инв. № 1154, Протокол №7 от 2. IV. 1933 г.

[11] ОИМ-Ямбол, Инв. № 1154, Протокол №3 от 21. XII. 1933 г.

[12] ОИМ-Ямбол, Инв. № 1154, Протокол №4 от 2. II. 1934 г.

[13] ОИМ-Ямбол, Инв. №  974. Статистически отчет на дружеството за 1933 г.

[14] ОИМ-Ямбол, Инв. № 1154, Протокол №6 от .8 III. 1934 г.

[15] В. Тракиец, бр.416/11.02.1934 г.

[16] ОИМ-Ямбол, Инв. №  976. Отчет за дейността на археологическото дружество „Диана” през учебната 1934-1935 г.

[17] ОИМ-Ямбол, Инв. №  3309. Инвентарна книга на ученическото дружество  „Диана”.

[18] Андреев 1937: А.Андреев. Изъ Стария Ямболъ. Ямбол, 1937

[19] ЦДИА, ф. 264, оп. 5, а. е. 2372, л. 13-14.

[20] В. Тракиец, бр.629/06.05.1938 г.

[21] В. Тракиец, бр.630/15.05.1938 г.

[22] (Петров 1979, 229-234)