Таня Иванова, отдел Нова и най-нова история
Днес отбелязваме 115 години от обявяването на Независимостта на България. Това е една от най-значимите дати в съвременната ни история.
На 22 септември 1908 г. в старата столица на България – Търново, в църквата „Свети Четиридесет Мъченици”, княз Фердинанд прокламира манифеста, с който се обявява Независимостта на страната ни. С този акт се отхвърля васалната ни зависимост от Османската империя, наложена ни с Берлинския договор.
Старата ямболска гара
Берлинският договор урежда положението на България след Освобождението. Според него страната ни е разделена на Княжество България и Източна Румелия, като извън пределите ѝ остават населени с етнически българи територии. Покрусен от решенията в Берлин, политическият ни елит си поставя през следващите десетилетия за основна задача обединението на всички българи в една целокупна държава.
Първата крачка е направена през 1885 г., когато е обявено Съединението на Княжеството и Източна Румелия. Васалитетът на страната обаче остава, което се превръща в пречка за довършване на започнатото обединително дело.
През лятото на 1908 г. се случва едно събитие в Османската империя, което измества фокуса на османците от българския въпрос. Избухва т. нар. Младотурска революция. Съответно политическите среди у нас се активизират. Конкретната мисъл за обявяването на независимост идва от дипломатическия агент на България в Цариград – Иван Гешов. С неговото име се свързва, непросредствено след революцията, т. нар. „инцидент Гешов”. Става дума за празненствата по случай рождения ден на султана, на които българският дипломат не е поканен. С подобни действия младотурците целят да напомнят, че България е васално княжество. Това напълно влошава българо-турските отношения.
Васил Карагьозов
Междувременно в началото на септември, поради недоволството на българските железничари, избухват масови стачки в Източните железници. Те се намират на българска територия, но формално са собственост на Османската империя, предадени на концесионна компания, собственост на барон фон Хирш.
Тежките условия на труд и неефективният превоз в железниците са причина ямболските гараджии също да се вдигнат на бунт. Стачниците от гара Ямбол, една от най-старите в България, са подкрепени от организираните работници, сред които присъстват и много учители. Кметът на града по това време, Стефан Димитров също учител, изразява своята подкрепа, а поетът Васил Карагьозов държи реч пред събралото се на гарата множество. В нея той призовава стачкуващите да не се предават и да отстояват исканията си, като ги уверява в съпричастността на обществото и им пожелава успех. Така в мислите на поета се ражда стихотворението „Стачката на железничарите”, посветено на тези събития.
Българското правителство се възползва от създалата се ситуация и завзема железниците, обявявайки ги за Български държавни железници (БДЖ). След това окончателно се взима решение Независимостта да бъде обявена.
Така на 22 септември княз Фердинанд, заедно с министър-председателя Александър Малинов и цялата политическа власт заминават за Търново. Там при подобаваща тържественост Независимостта на България е обявена. България вече е независимо царство, а Фердинанд получава титлата цар.
Тържественото провъзгласяване на Независимостта в Търново
Вестта бързо достига до всички краища на страната, където се провеждат радостни шествия, включително и в града ни. Целият български народ ликува. Актът от 22 септември превръща България в пълноправен член на международната общност.
Обявяването на Независимостта е едно от най-големите постижения в историята на родната ни дипломация, с които трябва да се гордеем.
Днес в центъра на Ямбол се намира улица „Независима България”, която увековечава събитието и ни напомня за славното минало.