1 ноември – празник на българския дух

На този ден  отдаваме почит и признателност на онези будни, интелигентни и смели хора, едни от които с просвета, перо и слово, други с кръст в ръка, с благодеяния и дарения, а трети със сабя и пушка са творили делото на народната свобода, независимост, просвета, култура и напредък.

Паисий Хилендарски, пробудил със своята история поробения български народ, за да го подготви за дните на свободата му; Неофит Рилски, филолог – просвещенец, автор на няколко учебника; Васил Априлов – родоначалник на новобългарското образование; д-р Петър Берон – автор на първата гражданска книга в нашата история – „Рибният буквар”; Неофит Бозвели – страстен проповедник на идеята за българско висше образование; братя Миладинови – събрали толкова ценните  „Български народни песни”, издадени през 1861 г. И Раковски, Левски, Ботев, Каравелов – творци на словото и носители на огнен меч, които с пламенните си слова и кремъклийки пушки, водили народа ни към освобождение. Мъдрият и нежен по перо Петко Рачов Славейков; пламенният Добри Чинтулов; просветителите Иван Богоров, Константин Фотинов, Сава Филаретов, Найден Геров, Христо Г. Данов, Добри Войников, Васил Друмев, Илия Блъсков, Марин Дринов, Захари Зограф, народният поет и патриарх на българската литература Иван Вазов.

С името на Добри Чинтулов са свързани коренни преобразувания в училищното дело в нашия град – окончателно се ликвидират килийните традиции в ямболските училища и се утвърждава светското училище с взаимноучителния метод на обучение. Друг народен учител и общественик е даскал Атанас Кожухаров. Повече от 30 г. учи децата на ямболци в класното училище при църквата „Св. Георги” като преподава български език. Ради Иванов Колесов – участник във въстанието на дядо Никола, писар на четата, народен учител и общественик, първият преводач от чужди езици в Ямбол. Георги Дражев – организатор и вдъхновител на революционната борба в Ямбол, председател на Ямболския таен революционен комитет, организатор и участник в Априлското въстание. Георги Паламидов – първият дописник от Ямбол, редактор на вестник, учител. Александър поп Георгиев, зограф – даровит ямболски художник, нарисувал един от малкото светски портрети от това време – този на Ради Колесов. Анка Александрова – отваря частно девическо училище в Ямбол, писарка на женското дружество „Възпитана майка”, по време на Освободителната война става милосърдна сестра в руската военна болница. Иван Параскевов, дъщеря му Стиляна – ушила Браилското знаме, което по-късно става първообраз на националното ни знаме; Костаки Попович и дъщеря му Матилда Попович – поставила началото на участие на жени в българския театрален живот…

Будителите съпътстват живота ни от създаването и утвърждаването на единната българска народност до наши дни. До времето на космическата епоха и технологиите, когато в Космоса е и българското послание към други цивилизации. Съвременност, в която духовното просветление е също толкова необходимо, колкото и във времето на книжовна тъма и национално забвение.

С упование в миналото и с надежда за бъдещето, днес отново се покланяме пред паметта на знайните и незнайни народни будители и пред неуморния и безкористен труд на днешните техни следовници – българските учители, писатели, учени, културни дейци.