Димитровден е най-големият от есенните празници в българската народна традиция. Поверието гласи : „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър зима“. Празникът поставя началото на големите семейни празници, сборове, курбани, годежи и сватби. В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. Ако овцете на Димитровден лежат пръснати и разделени, зимата ще е топла, а когато са плътни и сгушени-люта зима иде. Пълната месечина на празника , обещава и пълни кошери, колкото е по-малка, поверието гласи, че толкова по-малко ще е медът. В традицията съществуват множество гадания, на този голям празник хората следят и кой ще влезе в домът им, кой ще бъде първият им гостенин „полазник“ и се надяват, той да е добър и заможен човек, поверието гласи, че след такъв годината ще е здрава и плодородна. Открай време Димитровден е бил празникът , който поставя точка на старата земеделска година и слага началото на новата, наричат го още „разпус“ , защото на него наетите овчари, говедари и ратаи се освобождават.
Църквата чества този ден в чест на Свети великомъченик Димитрий Солунски Мироточиви, светецът станал патрон на всички славянски народи. Дните от Димитровден до девети декември се наричат „сиромашко лято“.