Късноантична крепост Дадопара
Тодор Вълчев
Късноантичната крепост Дадопара се намира в местността Градището – на 1,5 км североизточно от с. Голям Манастир. Разположена е върху най-високия, платовиден връх от Манастирските възвишения. Крепостта заема цялото плато, като крепостните зидове следват околния релеф. Дължината им е 1400 м. Крепостните стени са изградени от ломени камъни на суха зидария или с хоросанова спойка, за по-късните периоди. Основата им стъпва върху изсечената материкова скала. Формата на крепостта наподобява издължена елипса с размери 585,00 х 80,00 м и площ от 42 дка.
От епиграфския надписа е познато античното име на крепостта Дадопара (Δαδοπαρα). Тук се е намирало голямо и известно светилище на бог Аполон, който е почитан и като покровител на рударите.
През 2010 г. екип на РИМ – Ямбол с научен ръководител Стефан Бакърджиев провежда сондажни археологически проучвания на Дадопара. Изцяло е проучено едно жилище, което се намира в централната част на крепостта. Жилищната сграда е едноделна. Размерите ѝ са 8,0 х 6,0 м. В източната стена се е намирал ходът на жилището, който е с ширина 1,5 м. Тук северната и южната стена се изнасят до 1,0 м напред, което подсказва, че пред входа е имало навес. Жилищната сграда е имала каменен цокъл с дебелина 0,90 м. Във височина стените ѝ са били направени от кирпич. Покривът на сградата е бил от тухли, които се откриха паднали на място. Сградата е била опажарена, като свидетелство за това са откритите отухлени кирпичи и пластът от въглени върху трамбования под. Тук са открити 9 бронзови монети на императорите Юстиниан I (527-565) и Юстин II (565-578). Вероятно сградата е унищожена по време на едно от многобройните аварски нападения над провинция Тракия.
В сградата са открити фрагменти от 49 керамични съда (гърнета, кани, амфори, гарафи за вода, чаши и долиуми) и 8 керамични капака. Откриха се фрагменти от чиния от източна Егея – т. нар. фокейска червенолакова керамика. Анализът на една от амфорите показва, че в нея е бил пренасян зехтин.
Извършените археологически проучвания показват, че Дадопара е обитавана в рамките на поне три епохи – ранножелязна (VIII – VII в. пр. Хр.), късноримска (III – IV в.) и ранновизантийска (V – VI в.).
