СТАРАТА ПОЩЕНСКА ПАЛАТА – едно изгубено великолепие

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история“ – Регионален исторически музей – Ямбол

Един от изчезналите символи на стария Ямбол е пощенската палата, строена в периода от 1926 до 1929 г. В края на 1924 г. Общинският съвет безвъзмездно дава на държавата място за построяването на Телеграфо-пощенска и телефонна станция. То се намира „в Ӏ отдел на града, квартал 137, парцел Ӏ- 532 по плана на града, при граници: ул. „Раковски”, ул. „Климентина”, ул. „Левски” и наследниците на Васил А. Цонев” и се състои от 890 кв.м.[1]

В началото на 1925 г. Михаил Савов (главен директор на пощите), издава заповед, с която командирова началниците на отделения при Дирекцията – Бошнаков (пощенски съобщения), Петров (административно) и Пенев (бюджетно), със задачата да прегледат и одобрят мястото, определено за строеж. [2] След това е обявен конкурс между българските проектанти за изработването на проект. На 22 април 1926 г. е пуснато обявление за отдаване на търг постройката на зданието на пощата.[3]

За съжаление, нямаме информация, кои са архитектите на тази внушителна, мраморна сграда, направена по испански стил. Тя се строи успоредно с тази на читалище „Съгласие“, но докато изграждането на едната значително изостава, това на пощенската сграда напредва.

Пощенската палата е тържествено открита на 7 август 1929 г. Направена е по последна дума на техниката и предоставя големи удобства на служители и клиенти.[4] В нея са вложени 4,5 млн. лв.[5] Сградата е най-голямата и модерна поща в провинцията.  Това дава повод за гордост на ямболци, което е видно от пощенските картички, издавани в периода между 30-те и 70-те години на XX в., на които тя се вижда самостоятелно или заедно с други забележителности – Безистена, конския трамвай, Популярната банка и пр.

С откриването на нова пощенска сграда през 1968 г., старата вече поща губи своята функция и се използва за ритуална зала. Съборена е през 70-те години на миналия век. По спомени на ямболски жители, сградата е била направена толкова здраво, че при нейното разрушаване освен булдозери, са използвани и танкове. [6] Така изчезва един от символите на стария град.

Днес мнозина си задават въпроса: кой и защо унищожи тази красива сграда?  И отговорите се въртят около: трябвало да бъде забравена, защото е символ на старото „фашистко“ време; не се сливала с новия социалистически архитектурен облик; нужда от място за строителството на нови жилищни блокове, необходими за нарастващия брой на градското население.

Независимо от въпросите и отговорите, свидетелства за великолепието на старата пощенска палата  намираме в архиви, спомени и стари пощенски картички на Ямбол.

Пощенска картичка от 30-те г. на XX в.

На пощенската картичка в ляво се вижда почти завършената поща.

Пощенска картичка от края на 50-те г. на XX в.

Двете пощенски сгради, между които е къщата на д-р Арнаудов, началото на 70-те г. на XX в.

 

[1] Ямболски общински вестник, бр.15, 16.01.1925, с.2

[2] Пак там, бр.16, 06.02.1925, с.2

[3] В. „Тракиец“, бр.120, 09.05.1926, с.2

[4] Пак там, бр.253, 11.08.1929, с.1

[5] Изложение за състоянието на Бургаски окръг за 1928-1929 г., Б., 1930., с.22

[6] 140 г. Народно читалище „Съгласие“ – Ямбол., Я., 2002., с. 15