Сградата на Военния клуб – убежище на родолюбието и духовността

 Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история“, Регионален исторически музей – Ямбол

Изградени по идея на Офицерското събрание[1], военните клубове са едни от първите държавни сгради, строени в България след Освобождението. Тяхната основна  цел е да удовлетворят социалните и културни потребности на офицерите в свободното им време.

През този период в Ямбол, с изграждането на новата администрация и  постепенното увеличаване броя на жителите, се наблюдава засилено строителство. Това налага изработването на цялостен градоустройствен план, който е утвърден през 1910 г.[2] В него са предвидени места за обществени строежи, едно от тях е на Военния клуб или, за да сме по-точни, на Офицерското събрание.

По предложение на полковник Гиню Кърджиев, командир на 29-ти  ямболски пехотен полк, офицерите от гарнизона правят доброволни вноски за събиране на средства в полза на проектирането и построяването на клуба. Основният камък на зданието е положен през 1909 г., а откриването му в края на 1911 г. е отбелязано с бляскав бал.[3]

Сградата отлично се вписва в оформянето на централната градска част.  Построена е на площ от 1186 кв.м.[4], с оригинално архитектурно външно оформление и вътрешна функционалност. Носи белезите на следосвобожденската архитектура, с характерното западноевропейско влияние – смесица от стиловете неокласицизъм и сецесион; цялостно симетрично разпределение – схемата на етажа повтаря тази на партера; подчертан главен вход, над който е разположена голяма тераса. От заоблено стълбище се влиза в овалното фоайе, главната зала и обслужващите помещения. Фасадата е с богата украса, а на покрива се виждат красиви фронтони.

Офицерското събрание е съвкупност от красива визия и богата културна история. Поколения ямболци имат възможността да се насладят на различни жанрове изкуства: концерти, изложби, балет, театър. Тук гостуват известни в своята област творци: руската певица Надежда Плевецкая[5], Боян Константинов[6] – цигулар, Надежда Винарова[7] – първата българска примабалерина, Асен Камбуров[8] -актьор от Народния театър и др.

(в. „Тунджа“ № 496, 19. 01. 1929 г.)

Може би най-интересните и любопитни моменти от миналото му са свързани с устройваните в него изящни балове и вечеринки. Мнозина от съвременниците им пазят вълнуващи спомени: „ … господа с военни униформи, офицери с изрядно чисти, лъснати ботуши и изгладени бричове, някои от тях наметнати с пелерини …, а дамите в пищни одежди, с разкошни прически или капели на главите, пристъпящи като на модно ревю по килимената пътека в централната зала, където обикновено ставаха вечеринките и баловете. В разгара на увеселението едни танцуваха по двойки танга и валсове. Други пък, усамотени встрани или в някои сепарета, флиртуваха…”[9]

Живата музика е задължителна. Оркестърът свири не само класически бавни танци, но и забавна и танцова музика, хитове на годината и пр. За да се даде кратка почивка на танцуващите от време на време, балът е прекъсван от художествена програма, изпълнена от професионални певци, инструменталисти и танцьори. Всички те, както и танците до полунощ, се ръководят от церемониалмайстор.[10]

Интерес представляват и баловете с маски, които са оценявани от избрано за целта жури.

(в. „Тракиец“ № 621, 06.03.1938 г.)

Докато баловете са развлечение за елита, вечеринките са предпочитани от членовете на различни ямболски организации, занаятчийски сдружения и спортни клубове. Те преминават с отлично уреден бюфет, томбола, която нерядко е с благотворителна цел и много народни хора и ръченици. Традиционно увеселенията завършват при изгрева на слънцето.

Настъпилите политически промени в страната след 9-и септември 1944 г. слагат своя отпечатък и върху дейността на Офицерското събрание, чието име е заменено с Дом на народната армия (ДНА).[11] През 1947 г. е открит кино пост, започва формирането на библиотечен фонд. Провеждат се събрания, сказки, абитуриентски балове.

През годините се създават  редица самодейни състави и школи: театър, хор на офицерите и сержантите от запаса, хор „Св. Георги Победоносец”, смесен хор за автентичен и обработен фолклор „Елена Граматикова”, литературен клуб „Христо Ботев”, женска формация „Аеда”, вокална група за руски песни „Пятница 13” и др. Участията в национални и международни конкурси, състезания и фестивали им печелят много награди.

От своето построяване до настоящия момент, сградата не е загубила своето предназначение – Офицерско събрания, ДНА, Дом на офицера, Военен клуб. През 1975 г. тя е декларирана за паметник на културата с категория „местно значение”[12].

И днес Военният клуб е средище на многостранна дейност, насочена към военнослужещите и техните семейства, офицерите и сержантите от резерва, ветерани и военноинвалиди и младите хора.

През 2011 г., в чест на своя 100-годишен юбилей, институцията е удостоена с Наградата на Ямбол, която се присъжда за изключителен принос в развитието на града. Това е повод за равносметка и самочувствие, че е успяла да съхрани вече над столетие войнската чест, патриотизма и родолюбието.

 

[1] Руските офицери са организирани в Офицерски събрания. Тази организация те пренасят в България след Освобождението.

[2]История на град Ямбол, 1976, с. 208

[3]Качулева М.  Спомени „Традициите не са такива, каквито трябва да бъдат“, 2017, с. 7

[4]100 г. Военен клуб – Ямбол 1911 – 2011, Юбилеен алманах, 2011, с. 3

[5]В. „Тунджа”, № 52, 25. 11. 1923 г., с. 3

[6]Пак там, № 451, 25. 12. 1927 г., с.1

[7]Пак там, № 496, 19. 01. 1929 г., с.1

[8]В. „Тракиец”, № 829, 13. 12. 1942 г., с.1

[9]100 г. Военен клуб – Ямбол 1911 – 2011, Юбилеен алманах, 2011, с. 45

[10]Качулева М.  Спомени„Традициите не са такива, каквито трябва да бъдат“, 2017, с. 9

[11]Държавен вестник, № 64, 19. 03. 1948 г., с.1

[12]Сп. „Вести на Ямболския музей”, №2,  декември 1999 г., с. 20