Традиционно същинските пролетни празници и обичаи започват с Първи март, наричан още в различните региони Марта, Латник.
В народните вярвания март е месецът, от който зависи израстването на посевите и бъдещата реколта. Затоплянето на времето се е свързвало и с появата на различни опасни за здравето на човека паразити и влечуги. За да се предпазят от появата на „лошотийте“, хората спазват и редица забрани: жените не извършват никаква работа, различна от почистването на дома, на огъня не се слага черно и опушено котле, не се шие, не се преде, не се пере и простира, за да не падат слани и градушки. Стопанката изнася червени дрехи и тъкани, които мята по клоните на дръвчетата пред дома.
Много разпространено и до днес е поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по него ще познае каква година му предстои. Често в традицията се среща и вярването, че каквото е времето на първи март, такова ще е и през пролетта и лятото. На места моми и момци излизат рано сутринта на първия ден от месеца със затворени очи, носят хляб, сребро или злато и се надяват когато погледнат, да видят птица, за да са пъргави, доволни и щастливи.
Първи март е и денят в който се кичим с мартеници за здраве. Традиционните мартеници са изработени от вълнена или памучна прежда, в тях са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, косми от конска опашка и други. Мартеници най-напред се слагат на децата, а след тях – на членовете в семейството и на младите животни. Наричат се и се надяват да донесат добра, здрава и плодовита земеделска година.
Раждането на света и природата през март е отбелязано, както в астрономическия календар с настъпването на пролетното равноденствие на 22 март, така и в празничния народен календар – освен с 1 март и с 9 март- Младенци и 25 март- Благовец. Март е и месецът, в който народът се подготвя за Възкресението.