Станислава Минева, уредник фонд Етнография, Регионален исторически музей Ямбол
Коледа е един от най-хубавите , пълни с предсказания и поверия семейни празници. Времето в което всички сядат заедно на масата, най-веселият за малки и големи. За това и подготовката за него започва от рано, още от Игнажден, пет дни преди коледа. Докато Игнажден се приема за началото на коледните празници, то същинският празник Коледа , съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата, определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар.
Сутринта на Малка коледа/ денят преди Коледа/ се приготвят по няколко обредни хляба , основен е хлябът посветен на празника наричан Боговица с пластична украса от тесто, в която преобладават слънчевите символи,задължително се прави и кравай за коледарите, защото дойде ли коледар в двора ти на празника му се дава- коледен кравай, вино и пара, а в замесването на коледарските кравай се включват и момите, те замесват и изпичат на своя коледар-избраник, украсен кравай. Има поверие , че когато месите тестото за коледарските краваи, ако с тестени пръсти направите на стената над нощвите кръст, житото през годината ще расте на високо, а който носи вода за коледните обредни хлябове не бива да пие от нея, защото ще го боли главата през годината.
Коледният празник е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ с коледуването. В ямболско , коледарите играят уникалният си танц „коледарски буенек“, като след като са били със семействата си на трапезата за най-светлия празник , коледарската куда се събира и тръгва по къщите. Задължителен момент при посрещането на коледарите в дома на домакините е коледарската благословия, която те отправят за здраве и берекет на дома. Коледарите пеят песни за незадомените в семейството на домакините и за децата. Обичаят коледуване , влиза в празнично-обредният комплекс на Коледа и се изпълнява за здраве, благополучие и плодородие. Коледа българите празнуват три дни, като на първата сутрин всеки може да се облажи с една мръвка от коледно врабче, което е ловено по времето на коледните пости, за да бъде лек през годината като врабче. След дългите коледни пости на празника идва време за яденето на месо. Коледната трапеза е първата на която могат да се поднесат блажни ястия след постите, така че на нея задължително присъства месото. За празничната трапеза се приготвя питка или цяла погача, може да бъде украсена с мотиви от раждането на Христос или пък с фолклорни мотиви – листа, венци, клони, птичета и др.
След коледните празници в традиционният български календар идват Мръсните/Поганни дни. Те траят от 25 декември до 5 януари, през мръсните дни никой не трябва да излиза от дома си след залез слънце и до първи петли. Вярва се, че през тези дни на земята идват зли сили- вампири и караконджули.