За „ямболския“ цепелин

Историята на т. нар. „ямболски” цепелин е свързана с включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили. На 26 ноември 1915 г. Министерството на войната взема решение край Ямбол да бъде издигнат хангар за дирижабъл. Строителството е възложено на немска компания от град Саарбрюкен. Постройката е с дължина 240 м, широчина 70 м, разположена на север от железопътната гара на града.

Близо до нея са изградени жилища и столова за обслужващия персонал, складове, работилници, метеорологична станция, газодобивно отделение, помпена станция и електроцентрала. Хангарът и цепелинът се обслужват от дирижабълна команда, в чийто състав влизат 180 германски и над 400 български войници.

През лятото на 1916 г. е открита дирижабълна станция към Въздухоплавателната дружина и от Германия е доставен цепелин от системата „Шюте-Ланц”. Той извършва  разузнавателни полети над Черно море, при един от които аварира и пада в морето. В тази връзка е взето решение в България да пристигне немски цепелин „L 59”. Според сведения от историята на германската авиация, той е един от двата най-големи цепелина на Германия през Първата световна война. Снабден е с 5 двигателя, с общ обем на товар 52 тона и достига скорост от 103 км/ч. Наземният екипаж на цепелина включва общо 220 специалисти под командването на капитан Лудвиг Бокхолт. Летците на борда са около 20 човека.

 Капитанът Лудвиг Бокхолт и екипажът на L 59

В спомените си летецът Георги Попвасилев разказва за първия полет с „ямболския“ цепелин: „С цепелина добре се лети, добре и весело, но много опасно. Имаш чувството, че си привързан към бомба, която всеки момент може да избухне.”

Ямболският” цепелин поставя световен рекорд за най-продължителен полет. По време на войната той престоява във въздуха 95 часа и 5 минути, като изминава повече от 6000 км., от Ямбол до Хартум, столицата на Судан. Там хвърля около 12 тона бомби над съглашенски военен обект, през ноември 1917 г. Наред с този полет „L 59” извършва и други полети над Африка и дори бомбардира на два пъти Неапол през март 1918 г. На 7 април 1918 г., по време на своя 18-ти пореден полет, за последен път се издига в небето над Ямбол на път за о. Малта. Задачата е да бомбардира британска военноморска база, но преди да достигне целта си е свален от вражески самолети, кръжащи над Средиземно море.

През 30-те год. на XX в. хангарът на цепелина е демонтиран, а строителните материали от него са използвани за направата на други, по-малки хангари за българските бойни самолети на няколко военни летища из страната.

Днес в Музея на бойната слава в Ямбол може да бъде видян макет на известния цепелин. Той е в мащаб 1:24, с дължина повече от 9 м. и тежи близо 200 кг.

Материалът е подготвен от Таня Иванова, отдел „Нова и най-нова история“, Регионален исторически музей – Ямбол