За сградата на Ямболската популярна банка

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история“ – Регионален исторически музей – Ямбол

Ямболската популярна банка (ЯПБ) е основана на 21 ноември 1910 г. от двадесет души (занаятчии, търговци, чиновници), с начален капитал 1100 лв.[1]. Тези „първи радетели на младото кооперативно сдружение“[2] си поставят за цел с общи усилия да сложат край на „безбожната лихварска експлоатация – и слабите икономически единици да имат достъпен и евтин кредит.“[3] Първата и основна грижа на управата е да намери подходящо помещение и да набави необходимия инвентар.

Първоначално банката се помещава на тавански етаж на обущарска работилница до Безистена. Над вратата виси обикновена дървена табела „Я.П.Б.“ с изобразени на нея кошер и пчели – символ на трудолюбие и пестеливост.

През следващите години се наемат различни помещения, които се оказват крайно неудобни и тесни за бързо развиващите се нужди на банката. Затова през лятото на 1919 г. Управителният съвет си поставя за цел да потърси подходящо място за построяване на собствен банков дом.

На 29 февруари 1920 г. се провежда VI-то редовно годишно събрание. Атмосферата е “тържествена”, “у всички присъстващи се чувства едно повишено настроение”. Съветът докладва за закупуването на “свободно място в центъра на града, на улиците „Борисова“, „Климентина“, „Ботев“ и др., от около 250 кв.м., за 30 000 лева”, без да е искано предварително разрешение за това.[4] Общото събрание единодушно одобрява покупката. На съвета е възложено да проучи всичко, необходимо за бъдещия строеж – сметки, план, средства и пр.

В края на 1921 г. общото събрание решава да се започне строеж по проект на арх. Трендафил Гюлев. За целта е гласуван начален кредит от 1 млн. лв. Предвидено е банковото доходно здание да има три етажа. Първият включва седем “големи дюгени, които се отдават под наем на банкови членове и кооперации”. Целият втори етаж е само за банковото учреждение: зала с гишета, директорски кабинет, обширна заседателна зала, библиотека и читалня. Третият етаж е зала за събрания и културни събития. Зимникът на сградата се използва за склад на стоки, произведени от членовете и за „пазилище за ценности“.[5]

Сградата на Популярната банка, арх. Трендафил Гюлев, 1922 г.

 

Междувременно основният капитал на финансовото учреждение нараства и през 1922 г. вече е 2 300 000 лева, а в  него членуват 748 души[6].

На 15 юни 1922 г. в 6 ч.[7] следобед е положен основният камък на зданието. В зида на главния източен вход, в специално приготвена стъкленица, е сложен актът на банката, списък на членовете и различни монети.

Така започва осъществяването на мечтата на банковите членове за собствена сграда. Тя дава възможност за провеждането на редица културни прояви: изложби, беседи, лекции, курсови и др. В уредената библиотека с читалня има 399 тома книги, 132 списания и 116 вестника.[8] От началото на 1924 г. банката издава собствен бюлетин, преименуван през 1926 г. на „Известия на Ямболската популярна банка“.

През 1935 г. ЯПБ има 1 488 членове, от които 9 кооперации, 10 други организации, 3 дружества и Ямболската община. Раздала е кредити за 46 118 434 лв. Постъпилите влогове са на обща стойност 342 861 186 лв.[9]

Ямболската популярна банка има голяма роля за стопанското и културно развитие на града. Спонсорира ученически трапезарии, обществени организации и др. Освен индивидуални и колективни, тя отпуска кредити и на общината за построяването на хали и  минерална баня,  за електрическо осветление, водоснабдяване и др.

С увеличаване на функциите и броя на банковите членове, се обмисля идеята за реконструкция на сградата.

През месец юли 1936 г. започва обновяването на Популярната банка по проект на арх. Александър Куртев, на стойност 1 млн. лв. Предвидена е пълна промяна на фасадата.[10] Предназначението на първия и втория етаж се запазва, а третият се превръща в салон с над 300 места за организиране на културни събития (сказки, събрания, изложби). Към края на същата година надстройката върви към привършване.[11] Над входа се издига внушителна кула, стените на сградата са облицовани в бял камък.

Сградата на Популярната банка, арх. Александър Куртев, 1937 г.

 

През 1951 г. банката преустановява своята дейност и се влива в БНБ (в изпълнение на Закона за национализация на банките от 27. 12. 1947 г.). От същата година в нейната сграда се помещава Държавна спестовна каса. През 1978 г. зданието става дом на Окръжната библиотека (днес РБ „Г. С. Раковски“), намираща се до този момент  в читалище „Съгласие”.

Може би трансформацията в предназначението на сградата е причината тя да е запазена и до днес.

 

[1] „История на Ямбол“, С., 1976, с.203

[2] Георгачев., Кр. „Ямболска кооперативна банка 1911-1935“, печ. „Светлина“-Ямбол, с.26

[3] Пак там

[4] Пак там, с.31

[5] Пак там с. 37-38

[6] В.„Тунджа“, бр.24-25, 25.06.1922., с.3.

[7] Пак там

[8] Георгачев., Кр. „Ямболска кооперативна банка 1911-1935“, печ. „Светлина“-Ямбол, с.38

[9] „Ямболските банки“, Я., 1997, с.47

[10] В. „Тракиец“ бр.537, 19.07.1936., с.1

[11] Пак там., бр.551, 25.10.1936.,с.1