Станислава Минева, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол
Еньовден е един от най-големите летни народни празници. Отбелязва се на 24 юни и се свързва с представата на хората за поврата в природата. Във фолклорната ни памет битува поверието, че на този ден слънцето „играе и трепти“, а при изгрева си се преобръща три пъти и се завърта назад към зимата. Затова старите хора казват, че „Еньо си намята кожуха да върви за сняг“. Вярва се и че този, който види играта на слънцето, ще бъде здрав през цялата година.
Празникът на гадателите, магьосниците, знахарите и билките е изпълнен с много красота, символика и предсказания. Денят е свързан с гадаене и ритуали за здрава и плодовита година, срещу природни бедствия, епидемии и болести. Обредите се характеризират с локални различия в отделните краища на страната, но всички имат предпазна сила.
Счита се, че в полунощ срещу Еньовден небето се отваря и звездите започват да „светят като кандила“. Народът ни вярва, че всички билки се накланят към земята и имат изключително лековита и предпазна сила. За да се запазят лечебните им свойства, те трябва да се берат преди изгрев слънце. Сутрин рано на празника жените и девойките излизат по полето да събират билки. От тях вият венец, през който всички хора в селото се провират за здраве. Венецът се пази през цялата година, а вплетените в него билки се ползват за цяр.
В празничното утро девойките и невестите излизат извън населените места и се покачват на хълмове, където с лица, обърнати на изток, очакват изгрева. Когато слънцето се покаже, наблюдават сянката си през лявото си рамо и по нейната цялост гадаят за здраве и дълголетие. След това се къпят в реката срещу болести или се търкалят в тревата за здраве, защото се вярва, че преди тях слънцето се е окъпало в росата.
Еньовден е свързан с много песни и веселие, а празниците след него се отбелязват много по-скромно, защото в земеделския календар лятото е преди всичко време за работа и за „събиране на хляба“.