Христина Женкова, фонд Възраждане, Регионален исторически музей – Ямбол
На 26 февруари 1860 г., в семейството на потомствения ковач Георги Ковача, в Ямбол се ражда бъдещият военен министър Стилиян Ковачев. Получава първоначално образование в Ямбол и завършва първия випуск на четирикласното мъжко училище.
Основаният на 23 април 1873 г. Ямболски революционен комитет, начело с Георги Дражев, за кратко време привлича нови привърженици: Захари Коняров, Васил Апостолов, Руси Влаев, Христо Чакмаков и др. Сред тях особено се откроява младият Стилиян Ковачев, на който е поверена отговорността на тайната кореспонденция на комитета.
На представлението на драмата „Иванку, убиецът на Асеня”, организирана с цел повдигане народния дух и събиране материални средства за нуждите на комитета, му е поверена втората централна роля.
Априлските събития от 1876 г. заварват Стилиян Ковачев в Сливен, като ученик на Димитър х. Иванов. Ескалирането на революционния подем увлича 16-годишния младеж и със своите организаторски качества той се налага като помощник на Георги Дражев. След разгрома на Априлското въстание успява да се укрие от турските власти до пристигането в Ямбол на освободителния 23 Донско – казашки полк.
Непосредствено след Освобождението Стилиян Ковачев заминава за Пловдив и постъпва в Ротата на волноопределящите се. Тя има за задача да подготвя офицерския кадър на младата българска армия.
На 14 февруари 1878 г. Ст. Ковачев постъпва в първия випуск на Военното училище в София. Завършвайки го, става първият офицер от Ямбол. Веднага е назначен на служба в Учебния батальон на Източнорумелийската милиция в Пловдив. Активно участва в организирането и дейността на гимнастическите дружества за повишаване отбранителната способност на българското население в Източна Румелия.
През 1882 – 1883 г. започва обучение в Николаевската военноинженерна академия, която поради заболяване не успява да завърши.
При обявяване на Съединението и през Сръбско- българската война (1885 г.) с чин капитан поема командването на 3-та хасковска дружина, която извършва знаменития форсиран пеши марш от с. Саранбей /дн. Септември/ до Сливница, като изминава 110 км. за 37 часа. Дружината засилва левия фланг на отбраната на Сливница. Включва се в авангардния отряд при настъплението му към Цариброд и овладяването на Пирот. За участието си във войната капитанът получава орден „За храброст” от княз Александър Батенберг.
След войната е назначен за началник на канцеларията на Министерството на войната, след което последователно командва 9-ти Пловдивски и 12-ти пехотен Балкански полк, 4-та Преславска и 2-ра пехотна Тракийска дивизия. През 1905 г. Стилиян Ковачев е произведен в звание генерал-майор.
Участва в Балканската война като командващ на Родопския отряд и на 4-та българска армия.
От 1 до 28 юни 1913 г. ген. Ковачев е министър на войната в правителството на д-р Стоян Данев. Поради напрегнатата военна обстановка, той остава на фронта като командващ 4-та армия, а за свой заместник в министерството оставя близкия си другар ген. Кирил Ботев, брат на Христо Ботев. Като военен министър генерал Ковачев настоява спорните въпроси между балканските държави да се разрешават с преговори, а не по пътя на войната. За тази политика той е уволнен като министър от цар Фердинанд.
С влизането на България в Първата световна война ген. Ковачев поема командването на 2-ра дивизионна област, а от 1916 г. е назначен за началник на Главното тилово управление на Действащата армия. С края на войната окончателно излиза в запас.
Любопитна подробност от битието на семейството на генерала е желанието на Кемал Ататюрк /„бащата” на турската революция/ като военен аташе в София да се ожени за красивата му дъщеря Мити.
Последните години от живота си генералът отделя за писане на трудове по военна тактика и спомени. От това време е и председател на ямболската културно-просветна дружба „Тунджа” в София. Така той не прекъсва връзката с родния си град. Жизнения път на този достоен български генерал завършва през юли 1939 г. След него остават спомените за стореното в името на войнската чест и доблест.