ВЕЛИКДЕН

Динка Ангелова, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол

Възкресение Христово /Великден/ е най-големият и най-светъл празник за всяко българско семейство.

Спомените на А. Зафиров, публикувани във в. „Тракиец“ през април 1933 г., ни връщат назад във времето и ни запознават с вълненията и приготовленията на нашите съграждани за този голям християнски празник. Публикуваме статията със съкращения:

„За тържественото посрещане на най-големия християнски празник – Великден – както навсякъде, така и в нашия град, всички православни българи започват да се приготвят от два месеца. Първоначално идват Месни заговезни. През деня не се работи домашна работа. Само се приготвят ястия и баници, като се нагласяват у кои свои близки и съседи ще заговяват…При Сирни заговезни се купуват разни видове халви. Кравайчета от твърда халва, приготвени с орехови ядки, се закачат с конец на тавана. Започва хамкането на халвата от децата, което съставлява главното им забавление тази вечер…На сутринта често зевзеците закачат на пътните врати на старите моми и ергени по един издънен счупен кош, като поставят понякога и саркастична бележка…През Великия пост, от града ни и от околията, всяка година, на кръстопоклонната неделя, около 20-30 души отиваха в Св.Гора на поклонение. Отиваха със собствени коне. Целият град се събираше да ги изпраща…

Последната седмица до Великден се казва Лазарова. През нея много моми се събираха по 20-30 наедно, за да се подготвят за боенеците /лазаруването/. На Лазаровден сутринта всяка домакиня става рано, измита двора си и очаква лазарките. А те, все хубави моми в народна носия, накитени с алтъни по главите и пазвите, заловени по 20-30 в една редица, тръгват из къщите и с разни лазарски песни играят, като припяват момите и ергените. И за малките деца имаше боенек. Техните групички се състояха от две по-големи момичета и едно малко, пребулено с було. Като отиваха в някоя къща, двете по-големи момичета пеят, а малкото играе, махайки две кърпи. Най-популярната, ако не единствена, песен на тези лазарки  беше:

Заспало е детенце, Лазаре,

Под бял-червен трендафил.

Баща му го преспиваше, Лазаре,

Майка му го будеше …

Като изпеят това, получават малък подарък и отиват другаде…

Когато настъпи Светлата неделя, църквата започва своите приготовления за големия празник с всенощни бдения.

На Великия четвъртък се извършват последните приготовления за празника от населението – купуват се яйца и се приготвят пармаци /козунаци/. Вечерта на Разпетия петък всички, отишли на църква, се препъхват под разпнатия Христос за здраве. На Възкресение, през нощта, като се възвести от църквата, че Христос е „възкръснал”, всички присъстващи богомолци отговарят с възгласа: Воистина Воскресе! И се разотиват. Още преди да съмне, трапезите се приготвят и яденето започва. Отговява се вече. Преди да започне яденето, всички си разменят па едно червено яйце и се надчукват с вярата, че който надчука всички, ще е най-здрав. На втория ден, па дори и на третия, отделените задомени синове и дъщери, изпращат по един пармак с няколко червени яйца на родителите си, на по-възрастните си братя и сестри и на кръстниците си. От Великден до Спасовден поздравленията между православните християни вместо добър ден и добър вечер се заменят с възгласа „Христос Воскресе –Воистина Воскресе!”

Времето, в което живеем, е много различно от това, в което се върнахме със спомените на А. Зафиров. Част от обредните действия, които са се изпълнявали в миналото, са се запазили и до днес – боядисваме яйцата в четвъртък или събота, на трапезата слагаме козунак, „борим” се с яйца, празнуваме. И не забравяйте – цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с „Христос Воскресе и Воистина Воскресе!“

Светли празници!