„Археология” (от гръцките думи άρχαίος – „стар” и λόγоς – „наука”) в буквален превод означава „наука за старините”. Тя изучава живота и света на хората от миналото чрез техните материални останки. Това са всички следи, които са останали от живота и дейността на хората на определено място: останки от жилища, различни оръдия на труда, предмети от бита и предмети, свързани с вярванията на нашите предци. Извадените от земята артефакти са пряко отражение на древните култури. Те са единствената реална следа от безвъзвратно изчезналите времена. Всяка вещ, създадена от хората, разкрива различни страни от техния живот.
Богатата история на Балканския полуостров, и в частност на днешните български земи, винаги е привличала вниманието на изследователите.
Археологическите проучвания в област Ямбол започват скоро след Освобождението на България от османска власт. Първи тук правят своите изследвания видните чешки и български историци братята Вацлав Херменгилд (Херман) и Карел Шкорпил, проф. Константин Иречек, Георги Бончев, Васил Миков, Иван Велков и Павел Делирадев. Определени от научните среди като „пионери на българската археология”, те продължават възрожденските традиции и описват известните на местното население археологически обекти. След тях професионалните археолози Лилия Ботушарова и ст.н.с. Петър Детев провеждат своите теренни проучвания в областта.
„Бащите” на българската археология посещават и подробно описват руините на античния град до с. Кабиле и средновековната Ямболска крепост. Те се спират и на Еркесията – впечатляващо по това време землено защитно съоръжение. В техните книги и статии са споменати и описани много от крепостите, разположени по склоновете на Бакаджишките, Манастирските и Светиилийските възвишения, както и в планините Странджа и Сакар. Те отделят заслужено внимание и на многобройните надгробни могили, намиращи се в долината на р. Тунджа, на стотиците долмени, разположени по склоновете на Сакар планина, и на останките от стари пътища, мостове и селища.
Този първи етап от проучването на богатото културно наследство в област Ямбол се характеризира и със спонтанни археологически разкопки.
През 1897 г. Иван Марченко получава първото „Дозволително” за проучването на Софуларската джамия, издигната над руините на средновековната Ямболска крепост.
В периода 1898 – 1903 г. французите Пиер Жером, Жорж Сьор и Александър Деграм проучват праисторическата Рашева могила до гр. Ямбол. Материалите от техните разкопки се намират в Musée des antiquités nationales, Saint-Germain-en-Laye, Париж, Франция.
В началото на ХХ в. католическият монах Хиероним провежда археологически проучвания на Зайчи връх, където открива бронзови монети с образа на Артемида и останки от сграда, която отъждествява с храма на богинята.
През 1912 г. Богдан Филов предприема първите спасителни проучвания на тракийския и античен град Кабиле. Той провежда разкопки около крепостната порта, където открива каменни надписи на латински и гръцки език.
През 1935 г. Васил Миков провежда сондажни проучвания на праисторическата Малева могила до с. Веселиново.
През 1950 г. ст.н.с. Петър Детев проучва една надгробна могила до с. Златари.
Заедно с „професионалните” археолози местни учители и „любители на старините” също организират разкопки с цел набирането на движими културни ценности за различни музейни сбирки. Изцяло и частично са разкопани надгробните могили до гр. Болярово и до гр. Стралджа, и до селата Люлин, Межда, Орешник, Попово, Пчела, Скалица, Срем и Стройно.
След Освобождението на България в редица градове се сформират археологически дружества, които започват да изграждат свои музейни колекции. Тези културни средища са гръбнака на музейното дело на Третата българска държава.
На 1. III. 1925 г. в гр. Ямбол се сформира археологическото дружество „Диана” при Смесеното педагогическо училище, а на 19. VI. 1925 г. – археологическото дружество „Диамполис”. На 25. Х. 1937 г. в гр. Тополовград се сформира археологическото дружество „Долмен”. Тези организации провеждат свои проучвания на селищната могила до с. Веселиново, на античния град Кабиле и на надгробни могили до гр. Ямбол.
През първата половина на ХХ в. много движими културни ценности от територията на област Ямбол постъпват в археологическата сбирка на Ямболската гимназия, в Националния археологически музей в София и в историческите музеи в Бургас, Пловдив и Сливен. Част от тези експонати са описани и публикувани от Анастас Чилингиров, проф. Богдан Филов, Васил Миков, Вацлав Добруски, чл.кор. проф. Веселин Бешевлиев, проф. Гаврил Кацаров, проф. Георги Михайлов, Димитър Дечев, Иван Велков, Лилия Ботушарова, ст.н.с. Петър Детев, Рафаил Попов, Стоян Авдев, Тодор Герасимов и братя Шкорпил.
През 1952 г. в гр. Ямбол е основан Регионалния исторически музей. С неговото изграждане започва нов етап от проучването и опазването на културното наследство, неговото популяризиране и предаване на следващите поколения. Осъзната е основната роля на музея като институция за съхраняването на културата, историята и идентичността на българите.
