Официално откриване на изложбата „Храни и пития на българите – от ориенталската трапеза до столовата“.

На 30 септември в Регионален исторически музей – Ямбол г-жа Светлана Бъчварова, директор на ДА – Ямбол, откри изложбата на Държавна агенция „Архиви“ Храни и пития на българите – от ориенталската трапеза до столовата.
Куратор на експозицията е Адриана Попова, главен експерт в Държавна агенция „Архиви“, а дизайнер – Стоян Бунджулов.

Изложбата разказва историята на храната и напитките като част от развитието на българското общество от Освобождението до 90-те години на ХХ век, проследява  вкусовете, трапезата, заведенията, градския живот, навиците и удоволствията на българите. Над 120 фотографии, предоставени от 29-те държавни архива в страната, разкриват тази различна и изненадващо близка до съвременния човек история.

Разказът започва с кулинарната революция непосредствено след Освобождението – с първите придворни балове, храненето в царския двор, модерните ресторанти и барове, любимите храни на популярни личности и местата, където изисканите компании са ходели за „избистряне на съзнанието“ след бал.

В градския живот през 20-те години на ХХ век постепенно се преминава от ориенталските традиции към европейски шик. Новите вкусове, появата на модерни сладкарници и променящата се култура на хранене вървят ръка за ръка с промени в ежедневните навици. Традиционният чибук постепенно отстъпва място на елегантната цигара.

Именно в този контекст в изложбата за първи път е показана изключително рядка оригинална картонена кутия за цигари „Напредък“ от 1925 г., произведена в известната ямболска фабрика на Никола Русев.

Заглавието на изложбата също има своята история. То е вдъхновено от браншовия съюз на производителите на храни и напитки към Българския занаятчийски съюз в Третото българско царство, носил името „Храни и пития“..

Експозицията достига до времето на социализма – период, който за едни е част от личната памет, а за други вече е история.

Дефицитните продукти, продажбите „под щанда“, бананите и портокалите, появяващи се около Нова година, виетнамското кафе и домашните хитрости за подобряване на вкуса му са само част от пъстрата картина на ежедневието.

Паралелно с това се развива и мощна хранително-вкусова промишленост, в която България се специализира в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ. През 1965 г. страната ни първа сред социалистическите държави започва производството на „Кока-Кола“, а американският гигант дори изписва името на марката си на кирилица.

Специално място е отделено на храните и напитките, с които е известен Ямбол.

По време на откриването г-жа Бъчварова разказа за емблематичните ямболски милинки, запомнени със специфичния си аромат и обилното поръсване с пудра захар, за тахан халвата и популярната в миналото ямболска шкембе чорба, която се е предлагала особено сутрин в различни ресторанти и локали и е привличала любители на ястието дори от Сливен.

Представена е историята на ямболската минерална вода – нейното бутилиране и промотиране.

Отделено е място и на несъществуващия вече консервен комбинат „Ягода“, чието производство по времето на социализма се продава и извън пределите на България, както и на спомените за емблематичните павилиони за „мешано“ на чичо Агоп и на Инката.

По време на откриването бе прочетен поздравителен адрес от областния управител на Ямбол г-н Георги Чалъков.

Сред гостите бяха г-н Георги Събев – специалист с дългогодишен професионален опит в областта на земеделието и хранително-вкусовия сектор и бивш заместник-министър на земеделието, директорът на Регионална библиотека „Георги Раковски“ г-жа Христина Начева, представители на културните институции в града, гости и приятели на музея и архива, както и ученици и преподаватели от ПГ „Васил Левски“, ПМГ „Атанас Радев“ и ПТГ „Иван Райнов“.

Изложбата „Храни и пития на българите – от ориенталската трапеза до столовата“ е показана за първи път през 2025 г. в София, а след това гостува в Монтана и Видин.

Експозицията може да бъде разгледана в Регионален исторически музей – Ямбол до 31 октомври.