175 години от рождението  на Георги Дражев

Цветанка Андреева, уредник фонд „Възраждане“, Регионален исторически музей – Ямбол

На повика на съдбовния 19 век, през 1848 г. се раждат двама бележити българи. В изтерзана България в началото на януари в Калофер  на бял свят идва Христо Ботев, а на 26 април 1848 г. в Ямбол – Георги Дражев. Той е най-големият син в многодетното семейството на търговеца Дражо Хаджигеоргиев и Екатерина Белева. Първите му учители са даскал Ради Иванов Колесов и Добри Чинтулов. Постъпва, макар и за кратко, в търговско – католическата гимназия в Одрин. След това баща му го цани чирак при хаджи Васил Драгоев, а по-късно заедно с двамата си братя основават съдружие. Пред възможността да живее спокойно като успешен търговец, воден от своя непримирим дух, младият Георги Дражев избира пътя на борбата за Свободата на Отечеството си – път, който води към бесилото. За свое верую приема думите на Любен Каравелов „Не вярвам аз, че калугер ще спаси раята – свободата не ще екзарх, иска Караджата.”

Първите изяви на Дражев са свързани с борбата за църковна независимост. За него вдъхновяваща е срещата му с Левски през месец декември 1872 г. в Сливен. На нея Апостола дава инструкции за създаване на революционен комитет в Ямбол. Това се случва няколко месеца по-късно, на 23 април (Гергьовден по стар стил) 1873г. За председател е избран Георги Дражев, в чийто дом е създаден тайният комитет. Революционерът е достоен пример за поведение с делата си. Той и цялото му семейство участват в трескавата  подготовка на Априлското въстание в Ямбол. В средата на месец април 1876 година, пак в неговата къща, се провеждат две тайни събрания с участието на Апостола на II-ри революционен окръг Иларион Драгостинов. Забелязвайки блестящите организационни качества  на Георги Дражев, Драгостинов му дава пълномощия за трети помощник апостол за Ямбол и Карнобат.

Георги Дражев повежда първата ямболска чета на 2 май 1876г. На 4 май въстаниците достигат до Сливенския балкан, за да се присъединят към четата на Стоил Войвода. На 12 май са обкръжени. Стоил войвода е обезглавен, а раненият Георги Дражев – заловен и откаран първо в Нова Загора, а по-късно – в затвора в Сливен. Изправен пред военен съд в Одрин, на въпроса защо е грабнал оръжие и излязъл в Балкана Георги Дражев отговаря: „Днес целият български народ е против властта НЕ на султана, а против неговите безбожни чиновници, които безпощадно грабят, колят ,бесят и мъчат българите. Аз се бих и подир мен ще излязат нови сили да се борят с вас, докато България се освободи. Ще моля само едно: моите съграждани да не осъждате, защото за всичко аз съм виновен”. Със смелото си поведение и вярност Дражев напомня на водача на Априлското въстание в Брацигово Васил Петлешков, който не разкрива своите съмишленици дори след брутални изтезания, а отговаря на мъчителите си: „Сам съм, други няма”.

Присъдата на ямболския апостол е смърт чрез обесване. На 28 юни 1876г. Георги Дражев е пратен  в Ямбол за изпълнението ѝ. На 29 юни 1876 г., един час преди да съмне, той е изведен към Каргона, където до дюкяна на Касабов, срещу родната му къща, е издигната бесилката. Щом стъпва на моста, безстрашният ямболски апостол започва да пее:

„Чуй ме мамо ,чуй ме

Песен кат ти пея,

Не жали, ме мамо,

Не плачи за мене,

Турци кат ме бесят

Скоро тез читаци

От тук ще избягат

Българинът мъжки

С пушка, меч в ръка

Ще ги изгони вънка“

До бесилото оковите и синджирите на Георги Дражев са снети и му е дадена възможност да говори. Революционерът се качва на приготвения стол, улавя с лявата си ръка въжето и казва на турски:„Читаци, гаджали! Не вярвайте, че мен и другарите ми като обесите, вие свободно, свободно ножа ще мажете. 500 години стават все как ви храним кат кучета. 500 години стават как кръвта ни пиете! Аз от този свят отивам, но вие много скоро при червената ябълка ще отидете! ”

След тези думи сам слага въжето на врата си и увисва на бесилото с думите: „Боже, възкреси България! Смърт на Турция!”. На съмване започват да бият камбаните на двете каргонски черкви за празника Петровден. Кървав Петровден за града ни, защото на 29 юни 1976 г. заедно с Георги Дражев, на втора бесилка увисва знаменосецът на ямболската чета Жеко Андреев Съртмаджиев.

Като ямболци можем да се гордеем с Георги Дражев, който заслужено се нарежда до другите  достойни български революционери, извоювали Свободата на Отечеството със своите храброст, непримиримост и жертвоготовност.

*Публикацията се базира на летописа на Никола Върховски „ Ямболските патриоти по духовното и политическото ни Възраждане”(1820-1876), както и на публикации на уредниците на фонд ”Възраждане” Кръстю Дулев, Николай Домусчиев и Христина Женкова.