14 февруари – Ден на лозята и лозарството

Станислава Минева, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол

Още от най-древни времена хората са приемали виното като напитката на боговете.

В гръцката митология Дионис-Бакхаус или Вакх, е бог на плодоносните сили на земята, растителността, лозарството и винопроизводството. Навсякъде, където се е появявал Дионис, е учил хората да отглеждат винарски сортове лозя, да произвеждат вино. Самите празници, наречени Дионисии, са се провеждали в няколко цикъла.

Съществуват многобройни легенди за произхода и мястото на първоначалното отглеждане на лозата. Според Библията, Ной пръв е посадил винената лоза на планината Арарат. Според географа Страбон, лозата е култивирана за първи път в Тракия, а Плиний Стари твърди, че откривателят на виното е тракиецът Евмолп. През третото хилядолетие пр.н.е. император Ю, учил китайците да произвеждат вино, като за тях виното било „храна“ и когато канели някого на вечеря, се обръщали към него с израза „ Да заповяда на вино“.

В наши дни празника на виното, известен в българската народна традиция като Трифон Зарезан – Ден на лозята и лозарството, се чества на 14 февруари по нов и 1 февруари по стар стил. На този ден се извършва символичното зарязване на лозите. Всеки лозар отива рано сутринта на лозето си и зарязва – отрязва три лозови пръчки от три различни лози, а зарязаното място залива символично с вино и благославя: „Тъй да тече виното по лозята таз година“, а от пръчките се прави венец, който се слага на главата на царя на виното. В традицията на този ден основно място заемат мъжете, зарязването на лозята е мъжка дейност, но в празника своето място намира и женската работа. Жените подготвят празнична трапеза, месят питка и приготвят пернато.