Даскал Добри Чинтулов и неговото учителстване в Ямбол

Цветанка Андреева, фонд Възраждане, Регионален исторически музей – Ямбол

Роденият в Сливен виден възрожденец се установява в Ямбол през септември 1857 г. и остава в града до април 1861 г. Макар и сравнително кратък, този период е белязан от много важни събития както в педагогическата му, обществена и литературна дейност, така и в личния му живот.

През 1858 г. се жени за Анастасия – дъщеря на първия български фабрикант, а на следващата 1859-та се ражда и техният единствен син –  Петър.

Заради солидните си знания, висока култура и изключително родолюбие, Добри Чинтулов се е ползвал с голям авторитет. Първото му поприще за изява е свързано с откриването на класното училище в Ямбол, а дейността му е насочена към модернизация на образованието.

В условията на Спогодителното, сключено между него и представители на Ямболската община на 20. 09. 1857 г., четем:

  1. Да се даде заплата, равна на почти половината от неговата, на колегата му Апостол Куртев, а той ще го обучи да преподава на български език (Върховски, 1937, 10).
  2. Да не му се бъркат в училищните работи.
  3. Двете страни да подпишат договор за заплатата му и срока на службата

Използвайки своите неограничени права, натрупаните си знания и богатия си  педагогически опит, народният учител извършва съществени нововъведения – подготвя учебните програми, утвърждава българския език като основен в градските училища и въвежда изучаването на руски език. Ямболското класно училище е трикласно.  В него се обучават 120 ученика не само от Ямбол, но и от Сливен, Нова Загора, Карнобат и околните села. От запазените учебни тетрадки на учениците на Чинтулов – Петко Вълнаров и Михаил Икономов се вижда, че Чинтулов е преподавал по руски език, алгебра и  риторика (Леков, 1980).

Учебната година  завършва с изпит, който се провежда в тържествена обстановка. На успешно положилите изпита ученици се издава свидетелство. Първоначално класното училище е настанено  в метоха на черквата „Свети Георги”, а по-късно, през 1858 г. –  на втория етаж на новопостроеното училище. Освен класни стаи в училището има и учителска стая, в която се пазят учебни помагала (Тракиец 1937, бр. 144).

Класното училище надгражда образователния процес като разширява обема от знания. Уроците се преподават от специално подготвени учители. Учениците, завършили класното училище, получават по-системно образование и необходимата подготовка, за да учителстват в по-нисши училища, да служат в църкви и храмове или да следват в гимназии или за по-високи образователни степени.

Сред учениците на Чинтулов са даскал Атанас Кожухаров, който преподава в класното училище и заема мястото му на главен учител след 1861г. и Анка Александрова, която прави в дома си първото частно девическо училище в града.

Славата на класното училище привлича много ученици. Вестник „България” на Драган Цанков от 25 май 1861 г. отбелязва, че в Ямбол „учебните заведения са в похвално състояние”.

Учителствуването на Чинтулов в Ямбол е епоха в историята на учебното дело в града. Въпреки че му предлагат по-висока заплата, народният учител се връща в родния Сливен след изтичането на договора му. По негова инициатива през 1859 г. ямболци за първи път честват празника на Св.св. Кирил и  Методий/в. „Тракиец“ 1937, бр. 581/.

През месец април 1861г. Добри Чинтулов напуска Ямбол. В знак на признателност,  гражданите го изпращат с песен, съчинена специално от неговия колега и приятел даскал Ради Иванов Колесов. Нейният завършек гласи:

„Ямболе граде, не тъжи мили,

че те оставя учител славни

Господин Чинтул.”

/Табаков 1924, 426/

Пристигнал по неволя, но продължил да преподава с възрожденски плам и изпратен с песен – така завършва 3-годишният „ямболски период” на даскал Добри Чинтулов.

Total Page Visits: 1493 - Today Page Visits: 1