Традиции и обичаи на Гергьовден

 Динка Ангелова, фонд „Етнография“ – Регионален исторически музей – Ямбол

Един от най-големите пролетни празници е Гергьовден – ден на светеца-победоносец и патрон на овчарите, при който езическите вярвания и практики се преплитат с религиозните канони. Натоварен е с голяма обредна символика, като почти всяко действие има магическа и предпазна функция.

За този ден ямболци се подготвят отрано. Няколко дни преди празника от всеки двор се разнася блеенето на агнетата в очакване на деня за жертвоприношение. Тогава закланото и изчистено агне ще бъде отнесено в кварталната фурна, за да бъде изпечено за предстоящия тържествен гергьовски обяд. Вечерта срещу Гергьовден вратите на домовете се окичват със стръкове коприва, набрана през деня от децата.

Дворът на църквата „Св. Георги“ се изпълва с хора от града и околните села, които се подготвят да пренощуват на втория етаж на храма, надявайки се да намерят изцеление на болести и тревоги. На сутринта всички измиват очите си с водата, оставена от вечерта в двора на църквата.

Вълнуваща гледка за ямболци в деня на празника е Гергьовския парад на войсковите части в града.

Гергьовден е празник, на който ямболското население празнува на зелените поляни край града: Софуларските бахчи; Двата чучура; Кринчовица; Ормана. Редят се трапези, теглят децата за здраве, младите се люлеят на люлки, завързани за клоните на дърветата.

Голяма е подготовката за празника и в ямболските села. Вечерта преди Гергьовден вратите на всяка къща се кичат със зеленина (предимно крушови клонки, глог и коприва) и запалени свещи за предпазване от болести. В някои села (Генерал Тошево) старите жени пръскат зърна из двора, обора, кошарите, за да се „плоди добитъкът“.

Рано сутринта за първи път се доят овцете в накичено с крушови клонки и чесън менче, като издоеното мляко се подсирва.

За празника се месят различни обредни хлябове. В Генерал Тошево  „тестото се замесва от малки момичета, които окичват с разни булченски накити. От замесеното тесто правят краваи, просфори и кукли. Върху една от просфорите изобразяват гега (овчарска тояга) и около нея слагат топчета, пак от тесто, които оприличават на Св. Георгьовите овце. Украсената просфора се нарича кошара и се дава на овчаря заедно с главичката на гергьовското агне.“ (АЕИМ-София, № 146)

Интересни са народните вярвания, свързани с този празник. В село Славейково „някои жени можели да примамват зърното от чужда нива или максула (плодовитост) от чуждо стадо или крава. Разказваше се, че снахите на Вълю Баруджията „мамили“ зърното на чужда нива. Нощно време, съблечени чисто голи варели мляко, след туй отивали край нивата, на която житото било най-хубаво и обикаляли до три пъти, като ръсели млякото. Житото полягало и оставали да стърчат само няколко класа „майката“. Него жените скъсвали и хвърляли в своята нива или на хармана при вършитба и когато надвечер отвявали, колкото плява и толкова зърно превявали. Други жени пък сваляли нощно време месечината в ъгъла при кравите и издоявали много мляко.

Пак срещу Гергьовден играели заровените в земята пари, като изскачали нагоре като огнени езици и се изгубвали. Можело да ги улови оня, който доближи до мястото и с пръчка да хвърли, пресече пламъка и успее да избяга 40 крачки назад. Ако не успее да избяга, невидима стрела го достига и на място покосява.“ (РИМ-Ямбол №2557- сф)

Във всяка къща се прави курбан в чест на светеца – първото родено през годината мъжко агне, обредно захранено и накичено с гергьовски венец и запалени свещи на рогцата. Изтеклата кръв се събира в тава и се изхвърля в течаща вода, за да има берекет в къщата, като се благославя: „Както тече водата, тъй да въдят стадата“ (с. Малък манастир).

Изпеченото агне и хлябовете се освещават в църквата, след което се реди обща трапеза. Роднини и съседи си раздават по парче от обредния хляб и агнешко месо. Костите от изяденото агне не се хвърлят, а се събират и заравят в мравуняк, за да се „роят“ овцете като мравките. В този ден никой не бива да бъде гладен, раздават на случайни пътници, бедни, селяни, цигани. Хората се веселят, играят хора. Децата ги теглят на кантар, закачен на зелено дърво, за да са здрави, а момите и ергените се люлеят на люлки.

В някои ямболски села е запазен спомен за интересен обичай. След гощавката замерят булките с бучки сирене за здраве и плодовитост. (Каменец, Войника, Стройно и др.)

Любопитни са гаданията за здраве и плодородие. Срещу празника, за всеки член от семейството се реди стрък коприва и на сутринта гледат кой е увехнал и кой свеж. Увехналият стрък предсказва болест през годината (Могила). За късмет и плодородие гадаят и по пръските кръв по стената, получени при клането на жертвата – ако пръските са много и са плътни, ще има плодородие, ако са малко, годината ще бъде лоша. (Генерал Тошево, Овчи кладенец и др.) Има поверие, че през този ден не е хубаво да се спи, защото „който спи, взема съня на гергьовските агнета и ще бъде сънлив през цялата година“ (Ген. Тошево)

Рано сутринта се търкалят в росната трева за здраве. Стопаните обикалят нивите си, за да видят посевите. В с. Джинот „преди зазоряване, старият стопанин взема миналогодишното червено великденско яйце, качва се на кон и отива да обиколи нивите си. Там заравя яйцето – да е червено житото, да са пълни хамбарите и ръжта до Гергьовден да дава клас. От Гергьовден до жътва не се преде вечер, за да не се заприда класът, да е пълен и да са пълни хамбарите.“ (РИМ-Ямбол)

На този ден се пазарят и овчарите – от Гергьовден до Петковден.