Наистина, сладка халва става!

Динка Ангелова, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол

Производството на халва в Ямбол е занаят, който се развива с идването на османските завоеватели. В продължение на стотици години вкусната ямболската халва прославя града ни на обширните пазари на Османската империя.

Посещавайки Ямбол през 1667 г. турският пътешественик и историк Евлия Челеби пише: „Ямбол е един приятен град с хубав въздух и вкусна вода. … Има всичко 280 оживени дюкяна. Сред всичките му занаятчии, най-много са халваджиите и обущарите. Наистина, сладка халва става!”.

Кратко описание на халвата, известна и като „алфа”, ни е оставил австриецът Симперт Нигел. На 20 януари 1700 г. той гостува със свитата си на брата на кримския хан в с. Башеки /дн. с. Маленово, Ямболска област/, който го черпи с „алфа” /ястие от мед, орехи и сметана, приготвяно в цялата Османска империя/. Една от изброените съставки, сметаната, привлича нашето внимание. Какво точно представлява тя? Ако се позовем на Дерншвам, посетил българските земи век по-рано и описал приготвянето на халвата /сладко от бадеми, мед и белтъци/, сметаната, за която пише Нигел, вероятно е яйчен белтък.

Производството на халва в Ямбол продължава и през следващото столетие. За това свидетелстват редица пътеписи, спомени и документи. В пътеписните бележки на френския геолог Ами Буе, посетил града ни през 40-те години на ХIХ век, четем: „Ямболи …. Известен е със сладкишите си и най-вече с халвата си.” Сведение за производството на халва в града се съдържа и в спомените на ямболския емигрант в Браила Васил Попович. Описвайки пазарния ден в Ямбол в началото на века, Попович пише: „ … там изцапан целия в мед халваджия вика из целия пазар: Халва! Халва!”  В „Календар за 1871”, в раздел „Индустрия” е отбелязано: „В Ямбол … и халва, направена от бадеми и орехи.” Информация за ямболската халва откриваме и в книгата „Ранни спомени” на видния български дипломат и министър председател Андрей Тошев. Разказвайки за тогавашните панаири, той пише: ”Наред с играчките, чичо винаги ни носеше и по някоя обла дървена кутия с халва, с която по онова време най-вече се славеше Ямбол …”

Прави впечатление, че в периода от ХVI до началото на ХIХ век, основната суровина за производството на халва е пчелния мед. По това време Ямбол е един от районите в Османската империя, в който се произвежда най-качествения пчелен мед. Според Пейсонел, френски консул в Смирна /Измир/ през ХVIII век „Най-хубавият мед идва от околностите на града Ямболи”. Вероятно наличието на достатъчно мед е една от предпоставките за развитието на халваджийството.

Халвата навлиза до такава степен в ежедневието на ямболци, че тя се превръща в едно от характерните и определящи облика на града производства. Тази позиция и отрежда място в Каталога за участие на Ямболска околия в Първото пловдивско изложение от 1892 г. Представена е „халва бадемлия и тахан”, произведена от Петър Кръстев, известен в града като халваджи Петър. Високото качество на ямболската халва е оценено достойно и тя получава сребърен медал.

В края на ХIХ век в Ямбол съществуват 7 халваджийски дюкяна, в които се произвежда прочутата ямболска халва.

Поредното признание за високото качество на ямболската халва е включването и в международното изложение в гр. Лиеж /Белгия/, провело се през 1905 г. Сред представилите се 944 изложители има само двама халваджии, като единият от тях е Якоб Христов от Ямбол.

В следващите години производството на халва в Ямбол се запазва и развива. Този вкусен и известен продукт започва да се предлага в многобройните сладкарници, които се откриват в града в първите десетилетия на ХХ век. Наблюдава се голямо разнообразие на различни видове халви. През 40-те год. на ХХ век в ямболската сладкарница „Радомир” се предлагат 8 вида от това вкусно лакомство.

Промените в обществено-икономическия живот на България, осъществени след 9 септември 1944 г. водят до промени и в организацията на халваджийското производство в града. Частните производители са принудени да се включат в новообразуваните кооперативни сдружения. В резултат на редица реорганизации, в Ямбол се изгражда фабрика за захарни изделия, която запазва и развива традициите в производството на халва.

През 90-те години на ХХ век в Ямбол започва да работи ”Хеттрик” ООД, произвеждаща различни видове халви с търговска марка „Арина”.

Издържало изпитанието на времето, производството на халва в  града съществува и до сега и се радва на добър прием не само в Ямбол, но и в страната, и в чужбина.