Музеят в Ямбол – 70 г. опазване и популяризиране на културно-историческото наследство

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история“, Регионален исторически музей – Ямбол

През настоящата 2022 г. Регионален исторически музей – Ямбол чества своя 70-годишен юбилей. Годишнината е повод за равносметка на изминатия път.

На 1 февруари 1952 г. Градският народен съвет (ГНС)-Ямбол назначава Венета Дачева на длъжността референт „Музей и картинна галерия”, което я прави първия щатен музеен работник в града. Пред нея стоят три основни задачи:

– да организира събирането на всичко, свързано с миналото на родния край;

– избор на сграда за музей и откриване на експозиция;

– популяризиране чрез местните медии.

За осъществяване на първата и третата задача е създаден т.нар. „музеен съвет”, в който са привлечени историци, преподаватели, представители на обществени и политически организации.

В пропагандирането на ползата и необходимостта от събиране на старини активно се включват местното радио и вестник „Народен другар”. Приканват се гражданите, които имат материали с музейна стойност, да ги предоставят на изграждащия се музей.

Първоначално Венета Дачева е настанена на втория етаж на „Нармаг” (сградата на Проектантска организация). Там на 02. 06. 1953 г. е открита първата експозиция на музея, посветена на VІ-та Въстаническа оперативна зона.

До 01. 09. 1955 г. тя е единственият служител в Ямболския музей, когато е назначен Желязко Попов – „асистент” в Народния музей.

Замислен първоначално като Музей на революционното движение, през 1955 г. се трансформира в Народен общ музей с три отдела: „Исторически” (обхващащ развитието на Ямбол и региона от праистория до 09.09.1944г.), „Социалистическо строителство” (изследващ годините след Деветосептемврийския преврат) и „Художествен” (през 1979 г. прераства в Художествена галерия).

Разширяването на музейната дейност изкарва отново на преден план въпроса за собствена сграда. През 1957 г. ГНС отдава безвъзмездно къщата на Моис Кордова на ул. „Бяло море”. Тя се състои от масивна двуетажна постройка. Едновременно с това започва и работата по строежа на пристройка, който се проточва във времето поради липса на средства.

През 1959 г. Ямбол става окръжен център, а музеят е обявен за Окръжен народен музей.

С увеличаване броя на работещите в него е съществена диференциация на музейните фондове: Желязко Попов отговаря за отдел „Археология”; Николай Домусчиев завежда отдел „Национално-освободителни борби”, Петър  Петров – отдел „Работническо-революционно движение” и Юлия Радева – отдел „Социалистическо строителство”.

Едва на 17.02.1962 г. отваря врати обновената музейна сграда. На наи-оживените места в града е поставена информация за адреса и работното време на институцията. Във връзка с чествания на исторически личности и бележити годишнини се издават юбилейни вестници, брошури, албуми. Уредена е витрина за новопостъпили експонати. Редовно се организират научни експедиции, походи до исторически обекти, ученически кръжоци по археология и др.

С цел привличането на наши и чуждестранни туристи, музеят е включен към 100-те туристически обекта на България (1967г.).

През 1968 г. наименованието му се променя на Окръжен исторически музей. След административното делене (1987г.) на страната на области се  трансформира в Исторически музей.

През 1965 г. територията на античния град Кабиле е обявена за природозащитено място, паметник на културата с национално значение и национален археологически резерват.

Началото на редовни археологически разкопки на древния град е поставено през 1972 г., под ръководството на проф. Велизар Велков. Десет години по-късно се провежда I-вият Международен симпозиум „Поселищен живот в Тракия”, утвърдил се през години като един от големите научни форуми в областта на тракийската археология.

Демократичните промени в България от края на 1989 г. налагат преосмисляне на музейните приоритети, съобразени с изискванията на новото време.

За да популяризира дейността си, от 1995 г. съставя  вестник „Вести на Ямболския музей”. През 1999 г.  е  заменен от списание със същото име.

Превръщането на музея в привлекателно и атрактивно място е свързано с нови възприятия, формирани от информационните и комуникационни технологии. Голям принос за това имат японските специалисти от организацията „Японски доброволци за международно сътрудничество” (JOCV), които работят в музея от 1997 до 2001 г. Реализирани са редица съвместни проекти: оптимална компютъризация, страница в интернет, вечер на Япония, първата регионална конференция „Компютри и музейно дело” и др.

От 2005 г. музеят успешно се включва в Европейската нощ на музеите. В рамките на тази инициатива е поставено началото на познавателната играта „Моето музейно приключение”. Под формата на томбола участниците отговарят на определени въпроси, като за целта посещават градските културни институти и исторически обекти. Голямата награда е велосипед.

Междувременно с Постановление на Министерския съвет от 7 април 2006 г. Историческият музей е преобразуван в регионален.

Музеят не съществува единствено заради себе си, а се нуждае от  публика, на която не само показва историческите факти, но и създава условия за съпреживяване. Тази идея е в основата на стартиралия през 2010 г. Панаир на туристическите забавления и анимации в АР „Кабиле”. Той предизвиква голям интерес и се превръща в традиция.  Възстановки на римски военен лагер, начин на живот и въоръжение; битка между  тракийски воини и римски легионери са част от атракциите. Посетителите имат възможността да се запознаят със занаятите ковачество, ножарство, шивачество, плетене на ризници или да се включат в демонстрациите по стрелба със средновековна прашка, хвърляне на копие, фехтовка, дърпане на въже.

От 2012 г. жителите и гостите на града могат да посетят новооткрития Възрожденско-етнографски комплекс в кв. „Каргон”. С изложбите за бита и облеклото на ямболии ще усетят духа на отминалите години от края на XIX и началото XX век.

Денят на лятното слънцестоене – 21 юни през 2017 г. събира на Зайчи връх в АР „Кабиле” любителите на орфическия ритуал по посрещане на Бога-Слънце. Събитието става ежегодно.

Музеят е автор и съставител на редица рекламни и научни издания: каталог „Цветна магия от Ямболско“ (2017), фотоалбум „Поздравъ отъ Ямболъ“(2019), юбилеен сборник в чест на Илия Илиев  „STUDIA IN HONOREM ILIA ILIEV“ (2019), каталог „Кукерските игри в Ямболско – традиционни маски, костюми, обредни лица, реквизит“ (2021), книгите „Регионален археологически проект Тунджа (Проучване в Елховско), 2009 г. (2012), „Ямболската Коледа” (2018), „Пътят. Хроника на Ямболския баскетбол 1924 – 2015” (2019),  „За спорта с любов. Из спортната история на Ямбол” (2021) и др.

Върху няколко страници е трудно да се представи 70 годишната история на културната институция. И през следващите години музейните специалисти в отделите „Археология”, „Българските земи XV – XIX век”, „Нова и най-нова история”, „Научен архив”, „Връзки с обществеността” ще дават своя принос в събирането, опазването и популяризирането на миналото на Ямболския край.