Тодор Вълчев, отдел Археология, Регионален исторически музей – Ямбол
През есента на 1983 г. в района на село Драма, община Тунджа, област Ямбол започва международният българо-немски проект. От българска страна в него участва Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а от немска – Саарландския университет. Международният проект е ръководен от проф. Александър Фол, проф. Людмил Гетов, проф. Ралф Хахман, проф. Ян Лихардус, проф. Франсоа Бертемес, проф. Рудолф Ехт, Румен Катинчаров и Илия Илиев.
Целта на проекта е изцяло да се проучи една селищна могила, да се реконструира селищното ѝ застрояване и да се изяснят връзките и контактите на обитателите ú с другите праисторически селища в Горнотракийската низина и на Балканския полуостров.
За 20 години международната експедиция изцяло проучва селищната могила
в местността Мерджумекя до с. Драма. Тя е с диаметър на основата 120 х 160 м и височина 6 м. Селищната могила е обитавана през късния неолит (5200 – 4900 г. пр. Хр.), ранния (4900 – 4500 г. пр. Хр.) и късния халколит (4500 – 4300 г. пр. Хр.).
По време на археологическите проучвания са разкрити 90 праисторически жилища. В тях са открити множество оръдия на труда от камък, кремък, кост и рог, антропоморфни и зооморфни изображения, керамични съдове, тежести за стан, прешлени за вретено и култови предмети, накити от черупките на средиземноморски миди и др. Проучено е и едно двуетажно жилище от късния халколит, което е заемало по-особено място в селищната планировка. Сградата впечатлява с богатия си инвентар – повече от 200 цели керамични съда, както и множество култови предмети, накити и оръдия на труда.
По време на археологическите разкопки в селищната могила е открита апликация, изработена от чисто злато. Тя има кръгла, леко изпъкнала форма с дупка в средата. Най-вероятно е носена пришита към дрехата и е показвала знатното положение на своя притежател в праисторическото общество.
През последната фаза на ранната бронзова епоха (2500 – 2100 г. пр. Хр.) в селищната могила е вкопан култов ров, в които са депонирани цели и фрагментирани керамични съдове, тежести за тъкачен стан, прешлени за вретено и фрагменти от големи антропоморфни идоли.
Екипът на международната археологическа експедиция провежда проучвания и в околностите на с. Драма.
В местността Герена е разкрито селище, обитавано през късния неолит (5400 – 4900 г. пр. Хр.). Сред останките от жилищата е открита масивна, керамична женска фигура. Тя е свързва с религията и мирогледа на праисторическите хора.
В местността Кайряка са проучени ями от късната бронзова до късната желязна епоха (XVI – I в. пр. Хр.). Разкрито е и тракийско светилище, което се състои от един затворен елипсовиден каменен кръг, построен на отделни сегменти. Частично е проучен и римски некропол с трупополагане и трупоизгаряне (I – III в.). По време на археологическите проучвания в местността е открит керамичен рол-печат с надпис на Линейно писмо Б. Тази писменост възниква на о. Крит през XIV в. пр. Хр.
През 1999 г. в гр. Бон, Германия, е представена изложба с впечатляващите находки от дългогодишните археологически проучвания в района на с. Драма. През 2001 г. изложбата е показана в Националния исторически музей в гр. София. В момента експонатите са част от основната експозиция в археологическия резерват „Тракийски и античен град Кабиле”.
В международния проект в района на с. Драма участват повече от 150 студенти и докторанти от България, Германия, Чехия, Словакия, Унгария и Люксембург. Някой от тях в момента са водещи специалисти по праистория в университетите в Германия, Финландия и САЩ.
