Къщата на Петкови или за „Yellow Hall”

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история“, Регионален исторически музей – Ямбол

Къщата на фамилия Петкови, разположена върху площ от 456 кв м., се намира на ул. „Стара планина“, до Пионерните казарми (днес „Музей на бойната слава“). Всеки, който се интересува от ямболското минало, е запознат с нейната история, свързана с емблематичния „Yellow Hall”. Построена е вероятно на границата между XIX и XX в. от Димитър Петков, лихвар и собственик на воденица, баща на двама сина – Васил и Николай.

Николай Петков завършва Робърт колеж (Цариград) и право във Франция[1], според Ваня Газдова или в Белгия, както твърдят други.[2] Жени се за дъщерята на небезизвестния търговец Марин Рашев – Кераца. Имат двама сина Марин и Димитър.

За Васил Петков нямаме много информация – болнав, бохем с литературни интереси и голямо чувство за хумор. Върху визитките му пише само – „Васил Петков, туберкулозен“.

Името му се свързва най-вече с ямболските модернисти. В тази своеобразна група, сформирана в началото на 20-те години на миналия век, влизат талантливи млади хора, новатори и любители на футуризма: Кирил Кръстев, Мирчо Качулев, Теодор Чакърмов,Теодор Драганов, брат му Георги Драганов, Любомир Брутов, Карл Виолетов, Йордан Кринчев (брат на писателя Страшимир Кринчев), Лео Коен, Недялко Месечков, Тотю Брънеков, Таню Кехайов, Кирил Кехайов, Панайот Георгиев, Стефан Чапъров, Александър Платунов, Неделчо Гегов.

Васил Петков, описван през този етап от живота си като „самотен наследник на ямболска възрожденска фамилия“, предлага своята къща за място на литературните срещи. Там е създаден „Yellow Hall”. Получава името си от жълтия цвят на боята, с която Мирчо Качулев (такава намерил безплатно) боядисва помещенията с миндерите и откритата външна дървена веранда. Тъй като боята се оказва недостатъчна за последните две стени, те са оцветени в черно, с украса от златни звезди. Интериорът се допълва от тъкани възглавници, плетени на ръка покривки и едно старо пиано, спечелено от лотария. В златно е боядисана и кухненската маса на Петкови.

„Жълтият салон” се превръща и в място за срещи на гостуващите лектори в Ямболския народен университет при читалище „Съгласие“. Университетът се радва на голяма популярност, както се разбира от отзивите в местните вестници „Тунджа“ и „Тракиец“. Тук лекции изнасят професори, писатели и други значими в своята област личности. Сказка изнася и Гео Милев, който е арестуван при визитата си в града ни  от стражар, сметнал го за „съмнителна личност“[3], заради буйната коса и тъмното стъкло на окото.

Кирил Кръстев, 1922 г.

Безспорно движещата сила в групата е Кирил Кръстев, който приема предложението да стане главен редактор на сп. „Лебед“ през 1922 г. В спомените си от този период той пише: „Едно неочаквано предложение извади ямболската модернистична група от нейния кръжочнически и вестникарски бит и я направи издател и сътрудник на най-авангардното списание у нас.“ [4] Така излиза брой 1 от 1922 г. на сп. „Лебед“, което днес е библиографска рядкост.

Докато се лутат в избора на публикации за втория брой на списанието, от  Италия се връща В. Петков с книгата на Филипо Маринети[5] с поместени репортажи за битката при Одрин през Балканските войни. Тя ги впечатлява дотолкова, че решават да трансформират напълно сантименталното сп. „Лебед“ и да го превърнат в новото, модерно и дръзко футуристично сп.„Crescendo” (от италиански „крешендо“ – усилено нарастване). Залагат на агресивността, на движението, енергията и безстрашието, които пропагандира футуризмът.

Корица на сп. „ CRESCENDO“

Списанието се появява на 15 ноември 1922 г. Графичното оформление на корицата и илюстрациите в него са дело на Мирчо Качулев (братовчед на К. Кръстев). На страниците на „Crescendo“ могат да се прочетат преводи на емблематични произведения от Август Щрам, Курт Швитерс, Тристан Цара, Бенджамин Пере, авторски материали на Чавдар Мутафов, Боян Дановски, Гео Милев и  др.

За съжаление, след издаването на книжка 3 – 4 списанието спира да радва своите привърженици. От него остават само втори брой (първият излиза под името „Лебед”)  и трети и четвърти, които излизат заедно. „Crescendo“ е не само първото, но и единственото футуристко списание в България. Получава признание на Маринети, който след като получава броевете, изпратените му от Кръстев, отговаря с ръкописно писмо , започващо с обръщението „Мои драги приятели футуристи“.

През август 1926 г. е издаден „Манифест на Дружеството за борба против поетите”, който е разпратен анонимно до всички редакции в страната и на някои известни български писатели. Това е прокламация на футуризма в защита на всичко ново, дръзко и примамливо в изкуството и против сантименталната „туберкулозна“ поезия. Отпечатан е върху фолио на четири страници. За съжаление, остава неразбран от литературните среди. Подложен е на остра критика в пресата и всява раздор в групата на авангардистите след като става ясно, че е подписан от името на авторите му без тяхното знание – идеята за манифеста е на Васил Петков, а текстът е на Кирил Кръстев.

По тази причина излиза второ издание на манифеста, изпратено само до близки приятели. Под него се подписват единствено К. Кръстев, В. Петков, Т. Брънеков и Неделчо Гегов. Раздорът слага край на съществуването на литературния клуб „Yellow Hall“.

Вероятно след тези събития самотният бохем Васил Петков се жени за учителката Мария Каварджикова. Ражда им се син – Людмил.

Къщата днес

В края на 40-те г. на XX в. къщата е отчуждена със Закона за недвижимата покрита градска собственост (15. 04. 1948). Дълги години в нея са настанени два цеха: печатарски (1 ет.) и за производството на сватбени украшения (2 ет.). Слуховете разказват, че тук е отпечатан плакатът за първия демократичен митинг в Ямбол (02. 12. 1989).

Днес сградата или това, което е останало от нея, стои нереално на фона на социалистическите блокове. Като застинала в своето време. Само ако можеше да говори тази къща! Какви ли тайни и истории щяхме да чуем?!

 

[1] Газдова В., Автобиографична хроника, 1994, с.31

[2] Петров. П., Разкази за миналото на Ямбол, 2019,с. 115

[3] В. Тунджа, бр.15-16, 28.04.1922

[4] Кръстев, К., Спомени за културния живот между двете световни войни, С., 1988, с. 41

[5] Филипо Т. Маринети е италиански писател, създател на авангардното движение в изкуството – футуризъм. По време на Балканската война е кореспондент  във военен лагер край Одрин. През 1914 г. издава книга посветена на българския аероплан и поемата „ Zang Tumb-Tumb“.