Таня Иванова, отдел Нова и най нова история, Регионален исторически музей – Ямбол
„Не питай ме, защо те любя,
от първий още ден;
Не питай, ако те изгубя,
какво ще стане с мен!”
Това пише в своята любовна картичка от 05.01.1904 г. Димитър Анев до неговата възлюбена Николина Георгиева. Картичката е подписана със: „Завинаги твой Димитър”. Така и става. Двамата млади се влюбват и остават заедно за цял живот. За силната връзка помежду им съдим по запазената им лична кореспонденция, която се съхранява във фондовете на РИМ-Ямбол.
Димитър Пеев Анев е роден в Ямбол на 16.10.1883 г. След като навършва пълнолетие през 1901 г. става член на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1907 г. заминава за Белгия, където учи правни науки. Продължава следването си във Франция, както и в Швейцария (Лозана и Женева). През 1911 г. се завръща в Ямбол, а година по-късно е избран за общински съветник. В периода 1912-1918 г. участва във войните като офицер от 11-та рота на 29-ти пех. ямболски полк. Първоначално работи като банков чиновник около шест години, след което сменя професията и учителства близо три години. Чак през октомври 1919 г. се вписва като адвокат в родния град. Междувременно политическата му реализация е в подем, тъй като след проведените на 07.12.1919 г. местни избори, влиза в състава на новия Ямболски градски общински съвет. В началото на 1920 г. чрез гласуване на общинските съветници, е избран за първи кмет на Ямболската комуна. Мандатът му трае от 28.01.1920 г. до 28.07.1920 г. Напуска поста поради заболяване.
За Николина Георгиева не се знае много. Родена е в Ямбол, но кога точно не е известно (някъде около 1890 г.). Заминава за Стара Загора, където изкарва средното си образование. Именно оттам тя започва да изпраща първите си любовни картички на своя скъп Димитър. Първата запазена такава е от 1903 г., когато тя е ученичка в VI клас. След като се прибира в родния град, се присъединява към женската група на БРСДП и взима участие в женските бунтове против войните. Започва работа като учител и става директор на училището в с. Мидирис (дн. с. Калчево).
Една от запазените картички е изпратена от Николина именно от с. Мидирис през 1907 г. Тя е с дата 26 октомври, а поводът за написването ѝ е именният ден на Димитър. Тя гласи следното:
„Милий Димитре, приеми моите горещи от сърце поздрави и честитявки по случай 26.Х – Именния ти ден! – Дано след години имаме щастието и го отпразнуваме заедно. Твоя Николина.”
Двамата успяват да поддържат своята любовна връзка, макар и през повечето време от разстояние. Сключват брак през декември 1911 г., след като Николина вече е навършила пълнолетие, а Димитър се е дипломирал. Година по-късно се ражда дъщеря им Стела. Синът им Васил е роден през 1919 г.
В друго писмо, което е адресирано до Николина от 24.07.1907 г., Димитър излива душата си така:
„Особено ярко и мило се очертават в съзнанието ми нашите галения и милувки, нашите разходки, прегърнати през кръста и нашата паметна прегръдка при реката, най-прелестните вярвам минути – от този скъп период на любовта. Като те познавам колко сериозна мома си и като виждам твоята готовност за жертви и отдаване без капка корист – всичко това ми дава образа на твоите чувства, вяра…всичко! Азе съм щастлив, че имам другарка, която е готова с отворени и пълни с пламък обятия да ме посрещне, утеши и ощастливи с хиляди сърдечности и веднъж в моя тъй изменчив живот. Щастлив съм!”
Една от последните пощенски картички е от 30.08.1917 г., когато Анев е на фронта по време на Първата светов
на война. Изпратена му е от неговата любима Николинка, както той я нарича. Тя, както в повечето случаи, е доста кратка:
„Надеждата за едно близко виждане, ме кара да бъда по-весела, по-жизнена. Добре сме. Твоята Николина.”
Любовта за Димитър и Николина Аневи е същността на живота и както пише той: „Каквото и да е, като сме двама, все ще е по-леко.”