Желязко Попов (1924 – 1979) – първият музеен уредник

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история”, Регионален исторически музей – Ямбол

Седемдесет годишният юбилей на Регионален исторически музей  -Ямбол е повод да си спомним за първия уредник – Желязко Попов. Той е роден на 17 ноември 1924 г. в с. Войника, Ямболско в семейството на преселници от с. Тастепе (Източна Тракия). Дядо му е свещеник, а баща му работи като счетоводител, кмет на с. Каменец и учител.

По-късно фамилията се мести в Ямбол. Тук Желязко Попов завършва Мъжката гимназия, където изучава френски и латински език. След отбиване на военната си служба е приет в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност история. В периода от 1950 до 1955 г. учителства първо в Айтос, а след това в Техникум по механотехника – Ямбол (дн. ПТГ „Иван Райнов”). Заедно със своите възпитаници  играе футбол. Фен на ФК „Локомотив” София.

Постъпва на работа в музея на 1 септември 1955 г. и до 1960 г. е единственият служител. Заедно с директора Венета Дачева събират всичко свързано с миналото – археология, възраждане, нова и най-нова история, икони, картини. Последователно заема длъжността асистент, уредник и главен уредник в отдел „Археология”. Освен това завежда и нумизматичната сбирка. Без специализация, с малки изключения, датира с точност монетите.

От спомените на неговия колега и впоследствие музеен директор Петър Петров разбираме за човешките качества и любовта към професията на Желязко Попов. През 1957 г. в къщата му гостува Невена Коканова, тогава актриса в ямболския театър: „Той си спомняше, че е танцувал с нея. Ние зевзеците го питахме с коя ръка я държал и искахме да я пипнем”,  разказва Петров.

С лекота общува с различни хора, от които записва исторически легенди и етнографски данни. Усърдно обикаля селата в Ямболско и търпеливо преписва летописни книги на читалищни библиотеки и училища. Отзовава се на всеки сигнал за намерен експонат.

Сценарист и консултант е на филма „Следи от древността”, заснет от ямболския киноклуб. На фестивала за исторически филми в Шумен печели специална награда.

Разкопки на могила край с. Кабиле,  1967 г. Най-вдясно на снимката е Желязко Попов

Въпреки че не е археолог, през 1967 г. е изпратен от Дачева да разкопае  могилата край с. Люлин преди да се направи там водоем. През следващата година участва в експедиция по проучване на долмените в Тополоградско. Също и на надгробни могили в землището на селата Завой, Златица, Попово и др.

Наблюдава непрекъснато обекти, на които се извършват строителни изкопни работи, за да сигнализира навреме за открити исторически паметници. Като музеен представител участва в разкопките на средновековната крепост и при реставрацията на Безистена. Отговаря за организацията на започналите през 1972 г. археологически проучвания на тракийски и античен град Кабиле.

Желязко Попов е определян от близки и познати като добряк по характер с много приятели. „Любимото му обръщение към тях e „брат”, а за лошите хора – „бетери”. Когато питахме ние от кои сме, отговаряше от „добрите бетери”, споделя Петър Петров.

През 1971 г. е награден със значка „Отличник на Комитета по изкуство и култура. Във връзка с 50-годишния му юбилей получава орден „Кирил и Методий” III ст.

Желязко Попов умира от инфаркт през месец февруари 1979 г. Оставя след себе си множество научни и популярни статии поместени в сп. „Археология”, в .„Народен другар” и др. Съавтор е на каталога „Археологическите паметници в Ямболски окръг”.