ЕНЬОВДЕНСКИ ТРАДИЦИИ И РИТУАЛИ В ЯМБОЛСКО

Динка Ангелова, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол

На 24 юни отбелязваме Еньовден, празник, свързан със слънцето, водата и билките, изпъстрен с гадания, предсказания и различни  магически действия.

В народната представа от Еньовден започва далечното начало на зимата  „Еньо си намята кожуха и тръгва за сняг”.  Денят намаля и годината клони към зима. Хората са вярвали, че в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила, защото слънцето се къпе в нея. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова млади и стари са се търкаляли в росните поляни за здраве.

Свързваме Еньовден  с вярата в магическата сила на билките.  Берат се рано сутрин, на изгрев слънце, защото по това време те са най-лековити. Набраните билки трябва да са „77 и половина” – за всички болести и за „болестта без име”. От набраните билки жените правели еньовски китки и венци, които окачвали на различни места в къщата и през годината са ги ползвали за прикаждане или къпане на болни, за предпазване от магия.

Празникът е натоварен и  с различни гадателни практики. Рано сутринта, когато слънцето изгрява, цялото семейство се нареждало така, че слънчевите лъчи да ги огряват и по сенките гадаели за здраве – ако сенките са цели, ще бъдат здрави, но ако на някого липсва главата на сянката, ще бъде много болен през годината.

Интересен обичай е „Еньова буля”, познат в редица ямболски села /Странджа, Голямо Шарково, Малко Шарково, Гранитово, Славейково, Воден, Лесово, Мелница, Камен връх и др./. В с. Славейково „срещу Еньовден всички моми се събират в една „честита” къща /мъжът и жената да са с първи брак и всичките им деца да са живи и здрави/. Тук се донася „мълчана вода”  в бял бакър и в нея всички пускат китките си с привързани на тях пръстени. Водата се оставя да нощува на керемидите или в градината до трендафила, за да „види звездите”. На заранта момите се събират отново, кичат като булка момиченце до 7-годишна възраст от „честита” къща. Обличат го в дълга риза, покриват лицето му с червено було. На главата е със сребърна пара и венец от цветя, а на кръста – със сребърен колан. Едно от момичетата взема Еньовата буля на рамо и всички тръгват накуп да обикалят селото и пеят:

Клепало клепи, Яньо льо

Ой Яньо, ти свети Яньо

Тръгнал е Яньо с кола за били

Срещна го срещна Яньова майка

Върни се Яньо, върни се сине

Вчера минаха малки моми

Вчера минаха, та ги обраха.

По време на обиколката първите две моми задават различни въпроси към момичето: „Сита ли си?” и тя отговаря – „Сита”. Тогава те извикват: „Чуйте, сита е годината”. После питат дали ще има ечемик, пшеница, мамули /царевица/, просо, а Еньовата булка отговаря сама, без никой да я учи, като по този начин предсказва каква ще е годината. След като приключат обиколката, се връщат в дома, откъдето са тръгнали, донасят бакъра с китките и момичето „булка” с привързани очи, започва да вади китките една по една. За всяка китка момите изпяват по едно двустишие – наричане за бъдещия жених на момата, чиято е китката. Наричанията са най-различни:

Цървули стяга, въздол бяга, седни булка, подай пръстен /хайдутин/;

Одрана крава през село реве, извади булка пръстен /гайдар/;

Жълта дюля недозряла, търси място де да падне /стар ерген/;

Вет шиник, ново дъно /вдовец/;

Котки впряга, леща сее /сиромах/ и др.

Така се нарича за всички китки, след което момите се гощават и играят хоро.” / Из „ История на с. Славейково”, РИМ Ямбол/

Почти идинтичен е обичаят и в с. Воден. „Вечерта преди празника избират „Янюва буля”- момиченце от 2 до 5 години, като гледат да е роднинско дете, което познава момите. На сутринта, още преди изгрев слънце, момите се събират в дома на Янювото буле. Обличат детето със сукманче, покриват главата му с червено було, като пред очите му спущат две стефанчета /наниз от мъниста и сребърни парички/. Над челото, върху булото, закрепят китка от сребърни пари. Когато детето е готово, една от момите го взема на рамене и групата отвежда детето в местност край селото, където има няколко дървета. Там се събират всички Янюви були от Воден, като понякога те достигат до 10. Момите оставят децата и се връщат в селото да се преоблекат в празнични дрехи. После се връщат на същото място, където вече са се събрали много хора. Тук се извива първото хоро, водено от момата, донесла най-рано Янювата буля. Играят и пеят песен, изпълнявана само на този обичай:

Събрали ми са събрали, четири верни другари

Четири вакле овчаре, все вакле овне да пасат …

Шествието отново тръгва, водено от момата, която носи на раменете си Янювата буля. Докато вървят, подканят детето: „Май /махай/ си ръчичките!” Предварително на ръцете му са вързали по една бяла кърпа. Детето свива длани в юмручета и ги поставя едно над друго /обредно действие за плодородие/. Отправят се към къщата на Янювата буля, където ги посрещат възрастни жени, наръсили пред портата предварително набрани билки /бял и жълт равнец, жълт кантарион, янювче/, за да минат през тях момите. После тези билки ги събират и използват при нужда. Хората вярвали, че те имат голяма сила и могат да лекуват главоболие, рани, урочасване.

Всички се събират около бакъра с водата, покрит с шарен месал, в който предварително всяка мома е пуснала своята китка. Сред двора, на „рогозинъ” /рогозка/, Янювата буля сяда на трикрако столче и започва да вади една по една китките, а една от момите нарича:

На рогозинъ да седиш, алтъне да броиш;

На трон да седи, мед да яде;

Нъ бяла шия, жълте алтъне”;

Скината черга, пълна с деца;

На желкя /костенурка/ да седиш, ечмен да скубеш и т.н.

Празникът завършва с гощавка, на която майката на Янювата буля кани момите и близки роднини.” /РИМ – Ямбол/

Интересна разновидност на обичая „Еньова буля” е описан в редица села от региона /Джинот, Люлин, Могила и др./

В село Могила се смесват гадателни практики с обреди за дъжд. „На Еньовден рано пред слънце се берат билки от стари жени и булки. После момите обличат кросно и точилка в мъжка риза и червено було и го наричат „Еньо”. Вземат го и го носят на Еньова могила или на Три могили, играят и обикалят могилата и после се връщат при чешмата и къпят Еньо в улука на чешмата. След това в едно бакърче топят пръстените, покриват ги с престилка и една мома – майчина и бащина вади пръстените и момите ги напяват … Три седмици след това /неделя/ се носи Еньо и се къпи в олука. През последната неделя ходят на гробищата и поливат незнайни гробове, за да вали.” /АЕИМ – София, № 396 – II/

В село Люлин на Еньовден „момичетата са гадаели за бъдещия си жених. На едно кросно те правили голяма кукла, която забраждали и обличали с женски дрехи. Тази кукла наричали „Еньова буля”. Изнасяли я на мегдана и я закрепяли здраво за земята. Около нея момите играели хоро и пеели песен, чрез която искали ”булята” да им предскаже за кого ще се омъжат. Песента била следната:

Еньова бульо Еньова, която е мома най-честита

Нейната китка първа да излезе.

Докато траяла песента, определена девойка вадела от покрито бакърче една по една китките, които девойките натопили в него още от вечерта и наричала:

Превит кравай на копраля /ще се омъжи за земеделец/;

Червено френче на дюкенче /за бакалин/;

Ножица дрънка по постели /за шивач/”

/История на с. Люлин, РИМ – Ямбол, № 2558/