БЗНС – Никола Петков в бурните години след Втората световна война през погледа на ямболската преса

Дилян Едрев, отдел „Връзки с обществеността“- Регионален исторически музей – Ямбол

В началото на Прехода, настъпил след промените на 10 ноември 1989 г., носталгията на много от българските граждани към времето преди тоталитаризма, възражда старите политически партии, които съществуват до 1947 г., когато са забранени. Сред тях е и Българският земеделски народен съюз – Никола Петков (БЗНС – Никола Петков). Въпреки че кулминацията на политическото развитие на партията в Област Ямбол е избирането на николапетковистa Стоян Стоянов за кмет на града през 1991 г., тя е с множество привърженици в Ямбол и околията още от 40-те години на ХХ в. Политическа партия БЗНС – Никола Петков е създадена през 1945 г. вследствие на разцепление в БЗНС. След като комунистите стават водеща политическа сила в България, те започват да оказват натиск върху останалите партии. Една част от партията на земеделците, която управлява страната заедно с комунистите, започва да се нарича БЗНС (казионен). Другата част от земеделската партия се обявява против комунистическата диктатура и става водеща опозиционна сила с множество привърженици в цялата страна и особено в Ямбол и околността. Това е БЗНС с лидер Никола Петков.  Първите години след Деветосептемврийския преврат ситуацията в България, и в частност в Ямболска околия, е напрегната. А една от основните политически партии, бунещи духовете е БЗНС – Никола Петков. Само няколко месеца след 9 септември или както се пише във вестник „Народен другар“ „седем месеца и половина“ след като „борбата бе изведена на добър край“, напрежението между комунистите и земеделците в селата расте дотолкова че, „Народен другар“ на 14 май 1945 г. излиза със статия „О.Ф. (Отечественофронтовска) законност и левите забежки“. В статията се порицават членове на РП (Работническа партия), т.е. комунисти за неуважение към селяните и привържениците на БЗНС. Стига се дотам, че има случаи като този в с. Синапово, тогава в Елховска околия, където пияни комунисти бият селяни и ги наричат фашисти. В друг случай членове на Работническия младежки съюз късат портрет на Стамболийски. В с. Малък манастир пък „кметът събрал пари за обществена работа, а ги злоупотребил“. Изобщо в редица от ямболските села разделението между привържениците на комунисти и земеделци е голям проблем, който стои години наред, защото даже и през 1947 г., както се твърди в поверителен доклад на кмета на село Лозенец към околийския управител в Ямбол – населението е разделено в две партийни групировки, земеделска и комунистическа.[1]  В броя на вестник „Народен другар“ от 14. 05. 1945 г. се описва и конференцията, която внася разкол в партията на БЗНС и след която партията се разделя на казионен БЗНС и БЗНС – Никола Петков. Според ямболския вестник „Народен другар“ прокомунистическите земеделци не позволяват „съюзът между работници и селяни да бъде разкъсан“ – така се запазва „единството на бойния съюз между здравите народни сили, обединени около ОФ (Отечествен фронт)“. Също така с удебелени букви е записано: „Ще бъде отрязана всяка ръка, която руши единството между БЗНС и РП[2], като по този начин партийният комунистически орган обвинява николапековистите в разцепване на земеделската партия.

В статии на вестник „Народен другар“ се забелязват нападки не само към политическата партия БЗНС – Никола Петков, но и към твърдения на печатния орган на партията „Народно земеделско знаме“. В броя на вестника от 8 октомври 1945 г. е поместена декларация от Слав Проданов от село Гюлово, днес село Роза, в която заявява, че синът му „Михаил Славов е задържан за незаконно купуване и продаване на добитък“, а не, както се твърди във вестник „Народно земеделско знаме“, защото е привърженик на Никола Петков.

Враждата между двата вестника стига дотам, че земеделският вестник е наричан „парцал“, а опозицията, в лицето на БЗНС – Никола Петков, е наричана „противобългарска“, „гадна“ и „предателска“, а също така „оръдие на международните реакционни остатъци“.[3]

През 1947 г. политическа партия БЗНС –  Никола Петков е закрита, а лидерът ѝ е осъден на смърт чрез обесване. Множество от привържениците на партията обаче няма да забравят борбата на Никола Петков и неговата саможертва. Те пазят спомена в сърцата си цели 42 години, след което партията отново е възстановена.

 

[1] Б. Ненов, Ямбол свят от 17. 02. 2013 г.

[2] В. „Народен другар“ от 14. 05. 1945 г.

[3] В. „Народен другар“ от 08. 10. 1945г.