Антропоморфна фигурка от селищната могила Драма – Мерджумекя

Тодор Вълчев, фонд Праистория, Регионален исторически музей – Ямбол

През 1984 г. по време на археологическите проучвания на селищната могила в местността Мерджумекя до с. Драма е открит фрагмент от керамична човешка фигурка. Запазена е само част от главата, която има формата на многоъгълник, с леко вдлъбнати навътре стени. Отпред тя е изпъкнала, като най-високата ѝ част представлява издатък, оформящ носа. Очите са представени с две дъговидно врязани линии, а устата – с дълбока набодена дупка. Двете странични стени, дъговидно извити навътре, оформят ушите. От вътрешната им страна са пробити по 4 отвора. В горната част на главата, от едното до другото ухо, са врязани дълбоки дъговидни линии. Отзад на главата има лека вдлъбнатина с украса от множество вертикални, плитко врязани линии, опиращи се до една дълбоко врязана хоризонтална линия. Под нея под ъгъл са врязани линии, насочени с върха надолу, както и набодени точки.

Антропоморфната фигурка е изработена от глина, която след изпичането е придобила сиво-черен цвят. Повърхността ѝ е загладена. Запазената ѝ височина е 6,2 см. Датира се в късния халколит (4500 – 4300 г. пр. Хр.).

Схематичното представяне на човешкото лице и неговата нетипична форма подсказват, че вероятно изобразеният носи маска. Зависимостта на ранните земеделци и животновъди от природата естествено води до нейното обожествяване. Появява се нуждата от посредници, които да могат да изразяват и предават „по-нагоре” чувствата и желания на хората посредством извършването на религиозни обреди и магически действия. Така се сформира прослойката на жреците и шаманите, които променяйки своето съзнание „контактуват” със света на боговете и на духовете. „Превъплъщавайки” се в тях те насочват тяхната енергия към света на живите.

Фигурката е изложена в залата на АР „Тракийски и античен град Кабиле”.