Яйцето-символ на вселената, прераждането, слънцето и вечния кръговрат

Станислава Минева, уредник фонд Етнография, Регионален исторически музей- Ямбол

В миналото хората най-често са възприемали яйцето като символ на вселената, на кръговрата, на прераждането, на безкрайността и пролетта. Неслучайно в митологията на различни народи по яйцето се гадае каква ще е годината, реколтата и здрави ли ще са животните.

Яйцето в нашия християнски свят е символ на непрекъснатото обновление на живота в природата и заема специално място в празничната обредност на големия християнски празник Възкресение Христово, известен сред народа като Великден.

Приготовленията за празника обхващат цялата предходна седмица, която християните наричат Страстна или Велика неделя.

Всеки един от тази седмица се нарича велик Велики понеделник, Велики вторник и т.н. и е свързан с определен кръг от обредни действия, но най-наситени в това отношение са дните четвъртък и събота. На Велики четвъртък според народното поверие е строго забранено да се работи, за да не падне градушка и за да не е лоша годината. На този ден жените във всяка къща боядисват яйцата като всеки цвят, шарка и ред има своя символика. Боядисването на яйцата започва с така наречените четвъртъшки яйца. От снесените на Велики четвъртък яйца се избира първото. То се багри в червено и с него най-старата жена прави кръстен знак по челата на децата в къщата. После яйцето се поставя пред домашната икона и се пази до следващата година.

За разлика от днес, в миналото великденските яйца са боядисвани с естествени багрила, добивани от орехови листа, люспи от лук, ябълкови кори и цветове от риган. Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи е заимстван вероятно от славяните през втората половина на V и началото на VI век. В някои краища на страната заравят първото яйце в средата на нивата, за да се предпази реколтата от градушки. На други места щом дойдело време за първата сеитба, слагали черупки от червено яйце при семето за посев, защото вярвали, че притежават магическа сила и ще осигурят плодородие.

Отново на Велики четвъртък, стопанките са захващали „нов квас“, в който слагали различни лековити билки и така замесвали тестото за великденските питки.

Велика събота е денят за приготвяне на различните обредни хлябове. Те са известни с множество наименования според влаганата в тях символика – яйченик, великденски колак, кукла, кукулник, чупник и други. Независимо от наименованието или региона, великденският хляб, задължително преди изпичането се намазва с яйце. Той не се реже, а се разчупва, на точно толкова парчета, колкото хора има на трапезата. На този ден боядисаните яйца се доукрасяват с растителни и геометрични мотиви от децата и момите, но тайно, за да не бъдат урочасани яйцата от зли очи.

В миналото рисуването на великденски яйца е било характерно най-вече за селата, но постепенно обичаят се налага и сред населението на градовете. Орнаментиката на рисуваните яйца включва растителни мотиви, преплетени със соларни свастики, зооморфни изображения на пеперуди, риби, пилета и поздрава “Христос Воскресе“.

Великденските ритуали са повече с обредно значение, отколкото с религиозно. Всички обредни практики, които съпровождат празничните дни са свързани с наричане за берекет, здраве и любов в дома.

Total Page Visits: 805 - Today Page Visits: 1