Цветанка Андреева, уредник фонд Възраждане, Регионален исторически музей – Ямбол
В Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. се включват немалко българи от Ямболско, както и изселници с ямболски корени. Те участват активно в различни форми на подготовката и провеждането на войната. Първоначално емигрантите осъществяват някои планове за подпомагане на новосформиращите се български военни части. Като отличителни бойни знаци се изработват знамена. Най-напред този замисъл е осъществен от многобройната българска колония в Браила. Инициативата, идеята и средствата за изработването на БРАИЛСКОТО ЗНАМЕ принадлежат на ямболския изселник Иван Параскевов. Осъществяването на своя проект за знаме той възлага на дъщеря си Стилияна, която тогава е 14-годишна. В продължение на 6 месеца тя изработва знамето и на 8 май 1877 г. Иван и Стилияна Параскевови го връчват на великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ руската армия. След Освобождението страната ни е залята от трицветни знамена, а Учредителното събрание в Търново го утвърждава като национално знаме.
Опълченците от Ямболския край се записват в Плоещ. Общият им брой е около 37 души. По-голямата част от тях постъпват през април и май в I, II, III, IV, V, а по-късно и в XI дружина. Като част от тези дружини те участват в боя при Стара Загора, в отбраната на Шипка, в превземането на Шейновския укрепен лагер под командването на ген. Скобелев и в последвалото конвоиране на пленената армия на Вейсел паша. За своите подвизи ямболските опълченци са удостоени с различни награди – деветима от тях с 15 военни знака за отличие – 3 ордена „Свети Георги”, 8 руски сребърни медала, 2 български военни ордена IV степен и 2 бронзови медала. Някои от носителите им са повишени и в звание. По-известните опълченци са: Георги Янков, Георги Иванов, Филип Маслинков, Васил Попов, Димитър Съселов, Стефан Любомски, Манол Георгиев, Александър Николов и др.
В началото на войната в Ямбол се създава и ВЪОРЪЖЕНА МИЛИЦИЯ. Тя наброява около 120 души, организирани в рота под командването на по-малкия брат на Георги Дражев – Ставри и Илия Хаджигеоргачев. Нейната задача е да отбива грабителските набези на башибозуци и черкези.
Военният принос на ямболци в Освободителната война не се изчерпва само със създаването на българското опълчение. Друг важен момент от участието им е свързан с включването им в четата на дядо Жельо войвода. До края на 1877 г. тя действа самостоятелно в Еленския балкан, като осъществява охраната на левия фланг на руснаците, събира разузнавателни сведения в османския тил и охранява населението от грабителски набези. 
Първоначално наброява 300 души, а впоследствие се разраства до 1000.
Кирил Козловски, който е племенник на Иван Параскевов, благодарение на високата си ерудиция и владеенето на чужди езици, по време на войната е преводач в главната квартира на руснаците.
Учителката Анка Александрова се записва като доброволка в руски лазарет в Ямбол и милосърдна сестра във военно-полевата болница в Бургас.
145 години от заветния ден на Свободата почитаме паметта на хората, радетели за националното ни освобождение. Пътят към 3 март не е лек, но е безспорно доказателство, че жертвите не са напразни. Ямболци достойно вземат участие във войната, а в знак на признателност към руските войни изграждат на Бакаджика ПЪРВИЯ храм паметник на българо-руската бойна слава „Св. Александър Невски”.