Добрина Берова, историк
Можем с факти на ръце да излезем, за да види всякой как народното доверие с подкупи и вино се е спечелвало по най-непростителен начин… Да си го кажем откровено: ”народното доверие” е измамено, благодарение на неговото политическо несъзнание. Съдбата на народът ни се решава от градските чорбаджии и селските бакали и писари. Уверени сме в това. При такава деморализация питаме възможно ли е проявяването на народната воля?…
Благодарение на политическото невъзпитание на нашия народ дълго време още ще имаме такива избори и такива избраници…Народът е господар сам на себе си, от него зависи всичко. Близо е времето, когато той ще разбере истината и ще прояви своята сила и воля, когато се разбуди.
Из „Писмо от Ямбол”, в. Сиромашки защитник, бр. 4, 15. ІХ. 1894 г.
Митинг на 2000 души от Ямбол и околията, изслушахме отчета на ямболските народни представители Благоев и Сакъзов, касирани от раболепното болшинство в Народното събрание. Протестираме против: неконституционното управление на днешното правителство, което на много места фалшифицира народната воля и против беззаконните и произволни касирания на опозиционните народни представители; против договорите за заема за железниците, които ще хвърлят страната в икономическа пропаст; поддържаме внесеното в Народното събрание предложение за намаление заплатите на държавните служители и за раздаване храна и семе за нуждаещото се земеделско население на сума един милион лева и за заменяне поземления налог с десятък за ония села и местности, които са пострадали от сушата.
Из „Протестна телеграма на тесните социалисти”, 7. VІ. 1899 г.
Научаваме за едно колективно заявление до Народното събрание да се отмени законът за задължителното носене на местни дрехи и обуща, понеже при всичко, че същият закон гласи: ”всички държавни общински и окръжни чиновници и служащи, които получават заплата, както и народните представители, са длъжни да носят във време на изпълнение на длъжностите си облекла и обуща местно производство”, господа народните представители явно не зачитали този закон и повечето носили европейски дрехи и обуща. Поучителна плесница за депутатите! Колко наистина щеше да бъде по-добре, ако отменяха тоя закон вместо да го нарушават.
в. Преглед, бр. 4, 1. ХІІ. 1900 г.
Интересен ще бъде изходът от избирателната борба в нашия град. С изключение на радославистите, всички други партии се готвят да опитат късмета си в деня на изборите. Стамболовисти, народняци, демократи и прогресивни либерали работят самостоятелно и ще излязат със свои отделни кандидатури. От тях само последните две партии намериха за потребно да излязат пред народа с „програмни речи”, но в тях разбира се нямаше никаква програма. В града вече идваха Каравелов и Белинов и пред едно събрание разказаха сума работи, като не се скъпяха на громки фрази върху лошото положение на народа и тежките данъци. Ново обаче нищо не чухме от тях. Също дохожда и прогресивният либерал Данев и пред събранието на прогресисти в салона на хотел „Америка” намери най-много да говори за финансовото положение. Нито първите двама, нито последният не казаха нищо, какви данъчни реформи ще въведат и какви мерки ще вземат за подобрение поминъка на страната. Всичко, що те говореха, имаше за цел да хвърля повече прах в очите на избирателите, отколкото да им посочи пътя към едно добро бъдеще.
Из статията „Избирателна борба”, Работнически вестник, бр. 19, 5. І. 1901 г.
Държавата задлъжня, защото нашите управници разпиляваха народната пара за най-непотребни работи, защото крадоха и оставяха да крадат, грабиха и оставяха да грабят. Нашата държава е много салтанатлия държава, много масрафлия държава…Управниците ни харчат много повече, отколкото може да понесе българския данъкоплатец. С това правят двойно зло: хем съсипват населението с данъци, хем хвърлят държавата в борчове. Нашите управници вървят все по същий път – трупат населението с големи и непоносими данъци и когато тези не стигнат, правят заеми, за да покриват дефицитите…
Днес работният человек се е слисал откъде да изкарва прехраната си, как да отгледа чедата си. Немотия, страшна и неумолима немотия владее днес между работното население. С хиляди и хиляди здрави и читави хора напусто дирят работа и като не я намират, ходят с посърнали лица, угрижени, смаяни какво да правят. В българската земя няма достатъчно работа, няма достатъчно прехрана! И при това застрашаващо зло нашите управници идат от една страна да трупат на народа данъци върху данъци, тегоби върху тегоби, спънки върху спънки, а от друга харчат милиони за непотребни, излишни и вредителни работи.
Българската държава трябва да служи за благото на българския работен народ, а не за благото на една шепа готованци.
Възвание към ямболските избиратели от БРСДП, 3. ІІ.1902 г.
Благодарение на пластичната реч на тия умни Социалдемократическата партия увеличи избирателните си гласове от стотина, с които разполагаше до дохождането на Сакъзов и Благоев, на 2000 след произнасянето на техните речи….Няма нито прогресисти, нито либерали, нито народно-либерали, защото представителите на тия групи с малки изключения са добри хора, но без понятие за произхода на принципите напредък, свобода и народовластие.
в. Народно благо, бр. 23, 13. VІІ. 1902 г.
Утрешният ден е съдбоносен общо за България и българский народ и частно за местните обществено-икономически въпроси и интереси….Не познаваме по-критическо и по-трудно време, когато да е било тъй необходимо нашето сплотяване и съгласие, и когато патриотизмът е трябвало да надделява над нашите партизански страсти – както днес.
Благодарение, че ний българите не сме тъй зрели и възпитани политически, че скоро и лесно се поддаваме на тъй щедро правените ни обещания, можахме за голямо нещастие на България да видим начело на управлението ни хора без никакъв такт и политическа мъдрост, които докараха отечеството ни до това плачевно състояние…
Народно-либералната партия никога не се е хвалила и не е обещавала… Обвиняваха я в разсипничество, а между това тя построи железници, тури на крак една образцова армия; остави в наследство пари на своите противници.
Възвание към ямболските избиратели от Народно-либералната партия, 18. Х.1903 г.