Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история“, Регионален исторически музей – Ямбол
Първите парламентарни избори след деветосептемврийския преврат са насрочени за 26 август 1945 г. Те имат за основна цел да легитимират правителството на Отечествения фронт, което трябва да води преговори за сключване на мирен договор, слагащ край на Втората световна война. На практика, след разпускането на XXV ОНС, то управлява страната без парламентарен контрол.
Вотът се провежда по нов избирателен закон, с който за пръв път в България се позволява на неомъжваните жени, военните и милиционерите да гласуват. Минималната възраст на претендентите е намалена на 23 години, но е забранено кандидатирането на неудобни за правителството „лица с фашистки прояви“. Кандидати могат да представят управляващият Отечествен фронт, регистрираните политически партии (отново с условие да нямат „фашистки прояви“) и инициативните комитети. Гласува се по пропорционална система.
Парламентарните избори се организират и провеждат в условията на „народна демокрация”, характеризираща се с многопартийна система и наличие на опозиция, които скоро ще бъдат унищожени.
В политическия живот на България доминираща е ролята на БРП (к), въпреки че в рамките на ОФ своите структури изграждат БЗНС, БРСДП, Народен съюз „Звено“. Но за разлика от БРП (к), в тях се оформят две противостоящи течения: десница, която настоява за по-голяма самостоятелност и е против хегемонията на комунистическата партия и левица, безрезервно поддържаща комунистите. Тези противоречия се задълбочават и водят до разцепление и сформиране на опозиционните БЗНС на Никола Петков и БРСДП (обединена), начело с Григор Чешмеджиев и Коста Лулчев. Невъзможността им да получат легално съществуване и съответно да участват в изборите за XXVI ОНС е основание да започнат борба за отлагането им, в която получават подкрепата на САЩ и Великобритания.
За нова изборна дата е обявен 18 ноември, а БРП (к) е принудена да направи значителни отстъпки. През септември 1945 г. са легализирани БЗНС „Н. Петков“, БРСДП (о) и Демократическата партия. Разрешава се представителство на другите ОФ партии в административните органи. В Ямболска околия на земеделци е предоставено ръководството на кметските наместничества в селата Безмер, Стара река, Маломир, Окоп, Челник и др.
В предизборната кампания с единна листа се представят БРП (к), БЗНС, БРСДП, НС „Звено” и Радикалната партия. Същото се отнася и за листата на опозиционните партии – БЗНС („Никола Петков”), БРСДП (о), Демократическата партия и Българската радикална партия (о).
Докато работата на опозицията и опитите на нейните представители да увеличат привържениците си са значително затруднени от вмешателството на властта, отечественофронтовските партии развиват мащабна агитационна дейност. „Да подготвим изборната победа на ОФ в страната! Да гласуваме за ОФ – освободителя на българския народ от фашистката тирания! ДРУГАРИ, нито един глас за враговете и реакцията!“
Както в цялата страна, така и в Ямбол по инициатива на комитетите на ОФ се образува предизборен агитационен комитет. Задачата му е да провежда предизборна пропаганда, да организира изборни комитети във всяка избирателна секция, в села, по предприятия, учреждения, квартали. На заседанията им се чете и обсъжда доклад от НК на ОФ „Значението на изборите и задачите на ОФ в избирателната кампания“. В него се подчертава, че вече не бива да се отлагат изборите, които трябва да се проведат на всяка цена.
Води се открита словесна атака срещу опозицията от страниците на местния в. „Народен другар“, орган на ОК на ОФ. За да я онагледим, представяме части от агитационни статии и карикатури, поместени в гореспоменатия вестник.
„…Нашите агитатори и беседчици ще трябва особено внимание да отделят за разобличаването на вражеската агитация и онези реакционни елементи, които ще се опитат да провокират изборите. Особено да се насочи огъня против геметовщината и всички онези изгонени от БЗНС реакционери, които ще се помъчат да се прикрият зад някои, ще се помъчат да наденат овча кожа с цел да прикрият свойта вълча реакционна фашистка природа.”
Из статията „Да подготвим добре изборите“,
в. Народен другар, бр.10, 16. VII. 1945, с.1
„ ОФ власт е така силна, че и дума не може да става, че опозицията може да замени нейното място. ОФ се опира на широката подкрепа на българския народ, който е взел съдбините си в своите ръце….Българският народ, обединен под трицветното знаме на ОФ, ще приложи максимум усилия за разобличаването на махзарджиите и да им нанесе страшен удар в предстоящите избори на 18 ноември и ги превърне в политически трупове.“
Из статията „Опозицията си показа лицето”,
в. Народен другар, бр.19, 01. X. 1945, с.1
„|…Загубила всякакъв срам и чувство за отговорност пред интересите на страната, опозицията се мъчи да убеди българския народ, че всъщност на 9 септември 1944 г. нищо не е станало, че между фашистката диктатура и отечественофронтовска демокрация няма никаква разлика….Участието на изборите на 18 ноември ще бъде въпрос не на бойкот, а на чест и национална гордост за всеки честен и искрен патриот.”
Из статията „Изборите – национална гордост”,
в. Народен другар, бр. 22, 22. X. 1945, с.1
„…В процесът на предизборната борба, ОФ излезе още по-мощен, по-заздравен. Единството на петте ОФ партии в истинския смисъл на думата се постигна…Пред нас е щастливото бъдеще! Изборната победа на ОФ е залогът за утрешна щастлива, цветуща и благоденствующа България!”
Из статията „Изборният ни успех“,
в. Народен другар, бр. 26, 19. XI. 1945, с.1
Съвсем основателно опозиционните партии смятат, че в страната няма условия за провеждане на честни избори при липсваща свобода на словото и се опитват отново да ги бойкотират. Макар че получават подкрепата на западните сили, изборите се провеждат на насрочената дата.
Правото си на глас използват 85,6% от населението на България, от тях 88,18% гласуват за ОФ. Прави впечатление големият брой недействителни бюлетини – 455 425, които на практика са в подкрепа на опозицията. В Ямболска околия цифрите посочват общо гласували 89,6%, с бюлетината на ОФ – 88,7 %, за опозицията са подадени 44 бюлетини, а недействителните са 3791.
В XXVI ОНС (15. 12. 1945 – 28. 09. 1946) са избрани 279 депутати, от тях четирима представляват Ямбол – Димитър Димов, Стоян Сюлемезов от БРП (к), Кольо Божилов от БЗНС и Иван Инджев от БРСДП.
Изборните резултати от 18 ноември 1945 г. са доказателство за задълбочаване на политическата диференциация. Съществуването на опозиция се оказва временно, до окончателното ликвидиране на нейните лидери и установяването на тоталитарен модел на управление.