Росица Русева, историк
През май 1894 г. пада правителството на Стефан Стамболов. Начело на управлението застава кабинетът на Константин Стоилов. Дни след като поема управлението на страната, той си създава партия, наречена с гръмкото Народна. Като всяка властимаща, тя привлича слоеве, твърде разнородни по социален състав – чиновници, дребни и средни търговци, предприемачи и др. Все пак линията и поведението на партията се определят от едрите банкери, търговци и земевладелци като Иван Евстатиев Гешов, Теодор Теодоров, Георги Губиделников, акционери и членове на УС на най-големите банки. Политическият спектър в навечерието на парламентарните избори се допълва от Народнолибералната партия на Стамболов, от чиито редове настъпва отлив (факт присъщ на всяка политическа партия, която преминава в лагера на опозицията), Либералната партия на Драган Цанков, обединената БРСДП, либералната фракция на Васил Радославов и демократите на Петко Каравелов.
Такава е политическата картина и в Ямбол. Народната партия, в която влизат представители на бившата Съединистка партия на Източна Румелия, създава свое бюро. Най-често личните мотиви и местното съперничество са в основата за членство в нея. Партията си спечелва името „Бухарска“, защото обича да решава проблемите в тесен кръг в градските кръчми.
За да се даде урок за политическо послушание на група учители от града, проявяващи неблагосклонност към председателя на местното бюро, започват интриги против тях и натиск за преместването им.
Акцентите в политическата програма на Народната партия са:
- да се открият и върнат на Общината всички общински имоти и гори, присвоени от частни лица или предадени във вреда на Общината;
- да се ликвидират безполезните служби в общинското управление и да се намалят заплатите на горните служители, а да се увеличат на долните;
- да се уредят и подобрят градските училища и построят нови здания за училища;
- да се дава безплатна медицинска помощ на бедните и т.н.
На 22 август Народната партия организира предизборно събрание на градския остров, но то не се провежда. Местната преса пише: „Ямболци с нетърпение очакват да чуят почтений си съгражданин Д. Хаджииванов, който искал да бъде избран за представител, и който се ползвувал с особени симпатии /за което и ний се радваме/, да развие програмата си на площада и да им разправя в какво се състои неговото русофилство и да се изкаже ясно иска ли намалението на данъците и как, както и намалението на войската.“
Ямболска избирателна околия, с населението си от 41715 души, трябва да избере, според броя му, двама народни представители. В Ямбол се оформят четири предизборни листи: на Народнолибералната партия,на Народната партия, на Либералната на Драган Цанков и на коалицията между БРСДП и радикалите. Тогавашните журналисти констатират в предизборния период, че „всеки вижда политическата деморализация в народа ни, поддържана от разни шарлатани. При такава деморализация питаме, възможно ли е проявяването на народната воля.“
На 11 септември 1894 г. ямболци застават пред изборните урни – обикновени газени тенекии тогава. Опозиционната преса не скрива нередностите в изборния ден. Един от кандидат-депутатите пресреща избирателите пред Безистена, за да скъса бюлетините на противниците си и да даде своите. На въпроса: „За кого е твоята бюлетина?“, мнозина отговарят: „Знам ли за кого е! Дадоха ни я и ние ще я пуснем.“ Следобед по улиците се срещат „мнозина зачервени, които едвам се държат на краката си. Те са получили наградата за гласуването.“ При преброяване на бюлетините трябвало да се изберат четирима квестори. Вместо те да бъдат по един от четирите листи, се дава предпочитание на правителствената. За депутати в VIII-то Народно събрание са избрани Димитър Хаджииванов с 1800 гласа и Димитър х.Генов с 1100 гласа. Либералът – цанковист Димитър Съселов е избран в Ловешка околия. На първата сесия на парламента ямболският депутат Димитър х.Генов е избран за член на комисията по Министерството на народното просвещение.
С познатите методи на властимаща, Народната партия спечелва парламентарните избори през 1894 г. Не може да се отрече обаче, че нейната програма докосва много чувствителни струни в душите на избирателите и успява да спечели тяхната подкрепа. Тя отговаря на нарасналата потребност от реформиране на данъчната система, от нововъведения в областта на селското стопанство, обвързана е с общия повик за повсеместни икономии. Скоро, разбира се, обещанията остават само в програмата и предизборните афиши. При посрещането на министър – председателя Константин Стоилов и министъра на войната Рачо Петров, Ямболското кметство изразходва 700 лв. Сливенският окръжен управител веднага нарежда „изразходваните пари да се повърнат в общинската каса, като се съберат от банкетджиите, и за в бъдеще да не се позволяват такива разкоши за сметка на общинската каса.“
На 15 октомври 1894 г. е първото заседание на новоизбраното VIII Народно събрание.