68 години Ямболски музей

На 1 февруари 1952 г. С решение на Градския народен съвет е създаден Историческият музей в Ямбол. За първи директор е назначена Венета Дачева. Под № 1 във фондовете му е инвентиран портрет на Ради Иванов Колесов, създаден през 1862 г. от известния ямболски иконописец Александър поп Георгиев Зограф. По-късно портретът е включен във фонда на Художествената галерия, където се намира и сега.

Венета Дачева е родена в Ямбол през 1912 г. Завършва среднопедагогическо училище. Преди 09.09.1944 г. работи като учител в Ямболски регион. След установяването в страната на „народната демокрация” става организатор на първата радиостанция в Ямбол. В периода 1948 – 1950 г. е кореспондент на вестник „Работническо дело” за Ямболски окръг. След това работи в Околийския съвет на културата до назначаването и за пръв музеен работник в началото на 1952 г.

След назначаването и на горепосочения пост, пред Венета Дачева стоят три основни задачи: 1) организиране на събирателската работа в Ямбол и региона; 2) осъществяване на успешен избор на сграда за музей и откриване на експозиция 3) популяризиране чрез местните медии пред обществеността на историята на региона.

С цел по-лесното осъществяване на първата и третата задача е създаден т.нар. „музеен съвет”, който да оказва помощ в организирането и провеждането на събирателската работа. В него са привлечени историци, преподаватели, представители на обществени и политически организации. Сред тях личат имената на: Георги Апостолов, Господин Пеев, Стоян Славов, Васил Джеджев, Станю Дочев, Иван Марангозов и други.

За набиране на археологически материали от околията се използват преди всичко нещатни „отговорници по опазване паметниците на културата”, които са предимно учители в града и по селата. В пропагандирането на ползата и необходимостта от събиране на старини активно се включват местното радио и околийският вестник „Народен другар”. Приканват се гражданите, които имат материали с музейна стойност, да ги предоставят на изграждащия се музей. В брой 47 от 30.11.1952 г. същият вестник информира, че „предстои откриването на музей на революционното движение, който ще обхване дейността на VI ВОЗ, както и цялата история на работническото революционно движение в града и региона.”

Въпросът с помещението за музей стои доста по-сложно. Първоначално Венета Дачева е настанена на втория етаж на „Нармаг” на площад „Сталин” (днес сградата на „Проектантска”). Там, след няколкократно отлагане на 02.06.1953 г. е открита и първата експозиция на музея, посветена на VI ВОЗ. До 01.09.1955 г. В. Дачева е единствения служител в Ямболския музей. На тази дата със заповед №1241 на ГНС е назначен Желязко Попов на длъжност „асистент” в Народния музей. Замислен първоначално като музей на VI ВОЗ, през същата 1955 г. той се трансформира в Народен музей с три отдела: „Исторически” (обхващащ развитието на Ямбол и региона от праистория до 09.09.1944 г.), „Социалистическо строителство” (изследващ годините след деветосептемврийския преврат) и „Художествен”.

Разширяването на предмета на дейност на музея изкарва на преден план отново въпроса за негова собствена сграда, която да приюти бързо нарастващите му фондове. През 1957 г. ГНС отдава безвъзмездно за нуждите на музея къщата на Моис Кордова на ул. „Бяло море” №12. Едновременно с това започва и работата по строежа на постройка, която да осигури по-голяма експозиционна площ, но строежът се проточва във времето поради липса на средства. Новата красива и просторна сграда е открита едва на 17.02.1962 г.

На 17.02.1962 г. с откриването на новата сграда на музея са представени пред ямболската общественост и експозиции на отделите „Национално-освободителни борби” и „Работническо-революционно движение”, както и обновената етнографска изложба.

По този начин се поставя началото на една институция, призвана да опази и популяризира старините на Ямбол и Ямболско. Институция, която въпреки липсата на средства и недостатъчната експозиционна площ, с много ентусиазъм и желание работи за утвърждаването на музейното дело в града край Тунджа.

По материали на Мария Иванова, уредник отдел „Нова и най-нова история”