17 януари 1878 г. – Ден първи на свободата

Христина Женкова, фонд Възраждане, Регионален исторически музей – Ямбол

 

17 януари 1878 г. е историческа, заредена с много емоция и спомен дата. На днешния ден преди 143 години, около 5 следобед, ямболци поемат първата свободна глътка въздух след 505 години османско владичество.

С дълбок поклон и признателност, жителите на града посрещат авангарда на 23-ти  Донско-казашки полк, начело с полковник  Бакланов.

Нека за няколко минути се върнем 143 години назад във времето – да съпреживеем с нашите предци месеците преди свободата, да споделим техните надежди и илюзии, да усетим духа на възкресението.

В навечерието на Освобождението всички сведения определят Ямбол като един средно голям град, добре устроен и развиващ се в пределите на Империята. Вековете съвместно съществуване са наложили баланс на търпимост и съжителстване на различните етноси в града – българи, турци, евреи, арменци и др.

И обявяването на 11-тата поред война между Руската и Османска империи от 1877 -1878 г., влязла в българската история като Освободителна, в началото остава встрани от вниманието на ямболци. Достатъчно изстрадали още от 1830 г. по време на “Голямото Московско”, спасени по чудо от артилерията на Шефкет паша през 1876 г., те не приемат с ентусиазъм и плам тази война. Нещо повече, в дълбокия тил на военните действия те продължават делника си, както векове наред са го правили. Градът диша с установен равномерен ритъм.

Нещата се обръщат след първото освобождаване на Стара Загора през лятото на 1877 г. Тогава градът и неговите жители се раздвижват. Очите на българите заблестяват с искрата на новата надежда за свобода, която е на една ръка разстояние. Мюсюлманите бързо напускат града. За опазването на българите от набезите на черкезите, ямболци, начело със Ст. Дражев, образуват доброволен отряд милиция. Но радостта е кратка. Развоят на войната чертае напускане на Ст. Загора от руснаците в посока Шипка.

Завърналите се османци вече не са същите мирни съграждани и добри съседи, както пишат в спомените си съвременниците. Тяхната враждебност става открита.

Напрежението започва да се усеща. Положението става критично след падането на Плевен, зимното преминаване на Балкана от руснаците и мощния им щурм в Тракия.

Новата 1878 г. ямболци посрещат в страх от неизвестното. Всеки ден през града преминават части на отстъпващи османски редовни и нередовни части. И най-тежки са дните, известни като “5-те дни на ужаса”. Населението търси убежище в Ормана, на Зайчи връх и в домовете на заможни турци от Първи отдел на града. Градът е подложен на опустошение.

12-и януари – унищожени са градините и лозята на Кърклар баир. Хълмът е опожарен.

13-и януари – запалени са двете български черкви в Каргона.

14-и януари – разграбени са българските дюкяни, работилници и къщи в Каргона.

15-и януари – безчинствата в Каргона продължават.

16-и януари – през града преминава последната колона от 10 хиляди турски войници.

Градът притихва, няма движение по улиците, населението е в очакване на неизвестното. И то, и градът търсят начин да се съхранят и опазят.

Затова и на 17 януари, когато руснаците влизат в града откъм Сливен, първоначално никой не ги посреща. Руснаците, на коне, в галоп преминават през тъмнеещия град и спират почти в края му. Конете тропат нервно в студа, лицата на войниците са смръщени, говорят насечено. И тогава, чули руска реч, ямболци отначало плахо, а след това уверено, излизат от скривалищата, правят арка и посрещат русите подобаващо. “Момент неописуем, върховен!”, възкликват летописците на събитието.

На този ден – 17 януари, ямболци затварят последната страница живот под чуждо владичество и отварят новата, златна страница на свободния живот.

Официалните доклади описват Ямбол като призрачен град. Но използвайки възстановителните си сили, градът и неговите жители бързо се съвземат. За сравнително кратко време, около 2 десетилетия, ямболци успяват да изправят града, да излекуват раните му, благодарение на силната връзка жители – град.

И нека днес, поздравявайки се с празника, да си пожелаем здраве и сили да отстояваме завета на многовековния ни град – да бъдем единни и заедно да даваме необходимото за града ни, за да ни обгръща, топли и приютява и той.