143 години от Освобождението. СЕМЕЙНА СНИМКА НА ПАРАСКЕВОВИ РАЗКАЗВА….

Христина Женкова, отдел ”Българските земи 15 – 19 в.“, Регионален исторически музей – Ямбол

В навечерието на 3 март – деня на Освобождението на България от османско владичество, с гордост и удоволствие представяме на драгия читател една малко популярна фотография на семейство Параскевови. Дарена е на фонд „Възраждане” в РИМ – Ямбол от близък родственик,  д-р инж. Павел Мончев – правнук на Иван Параскевов. Използваме възможността да му благодарим още веднъж за жеста.

Снимката е правена в Браила, в някое от местните фотографски ателиета. На нея са показани Иван Параскевов, съпругата му  Недялка Димитрова и две от децата им – Стилияна и Стефан. Липсва по – малката дъщеря на семейството – Мария /баба на нашия дарител/. Но фактът, че съпругата е бременна, подпомага датирането на фотографията към 1872 – 73 г., тъй като приблизително по това време е родена и малката дъщеря Мария.

При издирване на материали, свързани с фамилията, Борис Мончев, /син на най-малката дъщеря на Параскевов – Мария/, попада на копие на снимката. То се пази като семейна реликва и днес, благодарение на дарителския жест, ние имаме удоволствието да се доближим с още една малка крачка към голямото патриотично семейство на Иван Параскевов, автор на първообраза на българското национално знаме.

Роден около 1821 г. в Ямбол, Иван Параскевов е едно от петте деца на Параскев Петков и х. Ангелина. Заможното за времето си семейство се препитава със земеделие и скотовъдство. Две от трите момчета, Иван и Панайот,  растат буйни и будни младежи, които често преминават Каргонския мост и открито демонстрират независимост и свободолюбив дух в Първия, турски квартал на града. След една подобна демонстрация с коне ямболският аянин решава да ги арестува. Братята избират емиграцията в чужбина вместо затвора и отплават за Одеса с френски параход от Бургас. Това става около 1851 г.

Кримската война от 1853 – 56 г. ги заварва вече в Браила- град във Влашко, с изградена стабилна и влиятелна българска колония. „Браилските българи” подават ръка на братята да се устроят и развият предприемаческите си качества. Наемат обработваема земя, купуват чифлик и вземат под наем големи складове на пристанището. Междувременно Панайот умира и Иван, вече сам, развива търговия, наема параходи и превозва стока. Става един от най- заможните и уважавани граждани в свободното княжество.

Малко късно, през 1862 г., се жени за Недялка Димитрова от Разград и на 16 март 1863 г. се ражда дъщеря им Стилияна. След три години на бял свят се появява синът Стефан, а през 1873 г. – и малката дъщеря Мария.

Макар и далеч от родината, Иван Параскевов не забравя Ямбол и отечеството. Домът му в Браила се оформя като център на патриотична деятелност. Събират се средства за оръжие, за обучение на българи за учебници и книги. Наред с други бележити ямболци – емигранти в Браила- Васил и Костаки Попович и Диаманди Христофорович, е един от основателите на Българското книжовно дружество, което от 1911 г. става Българска академия на науките.

Сред честите посетители в дома на Параскевови са Георги Раковски, Иван Драсов и др.

Патриотичната дейност на Иван Параскевов е особено активна по време на подготовката на Освободителната война от 1877 – 78 г. На идеята да се изработи знаме от браилските граждани за някоя от опълченските дружини откликва спонтанно и поема всички материални разходи по ушиването му. Той предлага и макета на знамето, което представлява бял, зелен и червен плат, разположени хоризонтално. Изработването му е възложено на 14-годишната дъщеря на Ив. Параскевов – Стилияна.

Работата върху пробните модели и изработването на самото знаме продължават почти шест месеца. Необходимите скъпи материали- копринен плат и сърмени конци, са доставяни на малки пратки от Виена. Върху зеления цвят Стилияна извезва със златна сърма лъвче, с височина от около 60 см. За прототип е взето лъвчето от въстанически калпак от Брацигово. Над короната на лъва е извезано „България”, а под него,върху червения плат „С божията помощ и със славата на руского царя, напред”. Отдолу, в края на знамето, има подпис „Ст. Параскевова, Браила, 1877 г.” Неизвестно кога и от кого подписът на Стилияна е изрязян от оригинала и сега го няма.

В края на м. април 1877 г. работата по изработването на знамето е приключена.

На 8 май 1877 г. Иван Параскевов и дъщеря му Стилияна го предават лично на главнокомандващия Николай Николаевич, който обещава да го връчи на някоя опълченска дружина. Стилияна получава императорски подарък – златно кръстче и предложение за постъпване в пансион за благородни девици в Санкт Петербург, тактично отклонено от Иван Параскевов.

По политически и бюрократични причини знамето реално не участва във военните действия. След приключване на войната цялата страна е залята с трицвети. А през март 1879 г., един от близките на Параскевови го внася в залата, където заседава Учредителното събрание във Велико Търново. Всички депутати го посрещат със ставане на крака и на 26 март 1879 г. чл. 3 от Търновската конституция го определя като „българското народно знаме”.

След Освобождението сем. Параскевови напуска Браила и преминавайки за кратко през Ямбол, се заселва в София. Фамилната къща се намира на ул. „Сердика”, зад Централната баня, а Иван Параскевов продължава да развива търговската си дейност.

На 3 юли 1895 г., след като научава за съсичането на Стефан Стамболов, Иван Параскевов получава мозъчен удар и на 16 ноември 1895 г. умира. Погребан е в старата алея „Архангел Михаил” в Централните софийски гробища.

След войната руснаците предават знамето на Иван и Стилияна Параскевови в царския дворец. През 1930 г. Стилияна е допусната да го види.

В следваща публикация  ще представим житейския път на Стилияна Иванова Параскевова – Вълчева

Публикацията е подготвена по източници за произхода на българските знамена, книгата на доц. Мария Витошанска, както и от семейни и родови спомени на наследниците на Иван Параскевов.

Total Page Visits: 1622 - Today Page Visits: 1