143 г. от Освобождението. Съдбата на едно българско момиче, което отказва образование в Русия заради Отечеството

Христина Женкова, отдел Българските земи 15 19 в.“, Регионален исторически музей – Ямбол

За широката публика историята на създаването на Браилското знаме и неговата съдба са известни. Все още непопулярни са животът и дейността на неговите автори – ямболския преселник в Браила Иван Параскевов и неговата дъщеря Стилияна. И ако бащата е познат като изявен общественик и родолюбец, за 14-годишното девойче и особено за неговата съдба след Освобождението, не е известно почти нищо.

Създаването на Браилското знаме, първообраз на националния ни трибагреник, е свързано със съдбовното за българите събитие – Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. и с българското опълчение. И …с една романтична любовна история, завършила щастливо за участниците в нея – Стилияна Параскевова и Илия Вълчев.

На 6 март 1863 г. , в Браила, на заможното и уважавано семейство Параскевови се ражда дъщеря – Стилияна Иванова, първородното  дете на фамилията. Най-ранната известна засега снимка на малката, 9-годишна Стилияна, е от 1872 г. На нея, в едно от браилските фотографски ателиета, виждаме бащата Иван, по-малкия брат Стефан, роден през 1866 г. и майката Недялка, която е бременна с другата сестра Мария. От тази първа фотография ни гледа едно красиво дете, с широко отворени очи, възприемащо с любопитство света наоколо.

В семейството на Иван Параскевов родината България и нейното Освобождение са свято име и дело. Затова и децата на ямболския патриот учат в българското училище в Браила, а за да получат Стилияна и нейния брат добро образование на майчиния си език, от 1875 г. е нает частен учител от България. Така, наред  с френски и румънски, малкото момиче научава и български, както  и много неща, свързани с непознатата и невидяна родина. Учителят Илия Вълков е участник в редица революционни прояви , съратник и личен  приятел на Левски, зрял, 25- годишен, красив и … 14-годишното девойче се влюбва в него. Семейство Параскевови дава съгласието си за годеж между двамата, въпреки крехката възраст на Стилияна. Доброто образование на младия мъж, както и факта,че произхожда от богато и уважавано семейство от Етрополе, са определящи за това решение. След 4-годишен годеж двамата се женят във вече свободна България.

Пролетта на 1877 г. е съдбовна в живота на Стилияна и нейния баща. В продължение на три месеца,в една стая в дома им, момичето тайно шие първообраза на бъдещия трибагреник на България. Готовото знаме, както съобщава в. „Стара планина” в броя си от 12 май 1877”г., е връчено от бащата и дъщерята лично на  Николай Николаевич, главнокомандващ руската армия и брат на руския император , който „го приел милостиво”. Младото момиче, неговото родолюбие и скромност, правят силно впечатление на Негово Императорско височество. Той дълго разговаря с бащата и дъщерята. На Стилияна е направено любезно предложение да продължи образованието си в руско девическо учебно заведение.  Поканата е отклонена тактично /нали Стилияна е сгодена/, под предлог, че свободна България е мястото, където тя ще учи. Според някои присъстващи Великият княз подарил на девойчето пръстен.

Съдбата на знамето е известна. То не е връчено на опълченска дружина, нито участва в бойни действия, но след Освобождението Учредителното събрание в Търново го определя за първообраз на българския национален трицвет.

След войната семейство Параскевови напуска Браила, преминава през родния Ямбол и се установява в София. Купува къща на ул. Сердика, зад централната минерална баня. Тук през 1881 г., вече 18-годишната  Стилияна се омъжва за своя учител и става г-жа  Вълчева. Баща ù умира  през 1895 г., а нейният живот  почти с нищо не се различава от този на една заможна жена, съпруга на известен  столичен адвокат, уважаван политически деятел и народен представител. Щастливо отглежда четирите си деца – Мария, Олга, Неделя и Димитър-Асен. Животът ù предлага и изпитания – смъртта на брат ù Стефан и на скъпата ù дъщеря Олга, починала внезапно.

Животът на Стилияна  Параскевова-Вълчева в България преминава  изключително в благотворителност. Нейната дейност в това отношение е насочена към дружество „Майка” на Йорданка Филаретова, което помага на нуждаещи се деца, възрастни и изпаднали в беда бивши опълченци. Особено активна е благотворителната дейност на Стилияна по време на Първата световна война. Жените от дружеството приготвят колети, помагат на сирачета, вдовици, родители на загинали на фронта войници.

Навършила 60 години, Стилияна се поболява и изявява желани да види сътвореното от нейните ръце знаме, пазено в царския дворец. Разрешението идва през 1930 г. и тогава тя се разделя със своята съдба – Браилското знаме, ридаейки и целувайки го.

През 1932 г. в .”Народни права” издава некролог за „Смъртта на Стилияна д-р Илия Вълчева”. Така на 69 г. приключва жизненият път на едно смело и вдъхновено момиче и изпълнена с милост и смирение достойна дъщеря на ямболския преселник в Браила Иван Параскевов.

Публикацията е подготвена по източници за произхода на българските знамена, книгата на доц. Мария Витошанска, както и от семейни и родови спомени на наследниците на Иван Параскевов.