135 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

БОРБАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ОТ ЯМБОЛСКИЯ КРАЙ ПРОТИВ РЕШЕНИЯТА НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

Христина Женкова, фонд Възраждане, Регионален исторически музей – Ямбол

Борбата на българското население от Ямболския край против несправедливите решения на Берлинския конгрес продължава около седем години и преминава през различни фази и перипетии.

Два основни етапа могат да се разграничат в тази борба. Първи – до създаването на тайния комитет в Ямбол – юни 1880 година, който се характеризира с някои неорганизирани акции на ямболското население и дейността на гимнастическите дружества в града и окръга. И втори – организиран – след 1880 година до обявяването на Съединението, когато борбата се ръководи от комитета, в изпълнение на решенията, взети на заседанията на представителите на Южна България в Сливен и Пловдив.

Като първи и то въоръжен протест на населението от нашия край срещу решенията на Великите сили по отношение на Македония и Одринска Тракия, които са върнати в пределите на Османската империя, можем да посочим Кайбилярската въоръжена акция, която по време, цели и задачи съвпада с Кресненско-Разложкото въстание. Около 12 хиляди въоръжени кой как може селяни формират походни колони в направление Малко Търново – Сърмашлик(Бръшлян) – Чеглик – Кайбиляр(Странджа). Акцията има за цел да установи  връзка с международната комисия, която определя границата между Източна Румелия и Турция. На експертите е връчен протест срещу Берлинските решения, относно Одринска Тракия и Странджа, който е отхвърлен.[1] Акцията пропада, но нейните мащабност и масовост дават на европейските сили да се разбере, че българите с всички сили ще се включат в борбата за национално единство.

Берлинският договор предоставя възможност на онези турци, които са избягали от България по време на Освободителната война, да се завърнат по местата си. И когато някои от тях започват да идват в Ямбол, от страна на българите избухват бурни протести. В дописка във в. “Марица” от 20 юли 1878 година се казва, че “стотина-двеста българи мъже, жени и деца се събрали пред дома на окръжния началник”.[2] За разпръскване на бунтуващите се е извикана една рота войници. С тази акция ямболци отново показват решителността и готовността си за съпротива срещу всяко посегателство върху българската национална чест.

Разбирайки, че главният залог за запазване свободата на българите е изграждането на българска военна сила, русите още през периода на ВРУ издават инструкция за създаването на българска войска.[3] Руското командуване отделя свои офицери, които да обучават нейните първи набори. За командир на ямболския батальон е назначен капитан Федоров от V стрелкови батальон.[4] С усърдие и старание ямболските младежи се включват във военното обучение. Сформираните два батальона провеждат учения всяка неделя по два пъти. Един от тогавашните войници, 18-годишният Антон Хлебаров, в своите спомени пише, че “в Ямбол има дори кавалерия. За нашата голяма ревност към военното  обучение само Кърклар баир(Боровец) знае.”[5] Въоръжаването на населението е тясно свързано с образуването на гимнастическите  стрелкови дружества.[6] На 2. 2. 1879 година в Ямбол е обраувано гимнастическо дружество “Сокол” с председател С. М. Димов.[7] Такова е изградено и в Елхово.[8] В неговия състав влизат членове не само от Елхово, но и от околните села. Занятиятя се провеждат в западната част на селото от “няколко учители”. Ръководството на дружеството в Ямбол провежда редовно заседания, на които се разглеждат въпроси за облеклото и въоръжаването на членовете. Съставени са списъци на достойните  за оръжие граждани. Ямболската дружинка взема участие в маневрите през април 1879 година край Сливен, където получава похвала от ген. Обручев.[9]

В града са се обучавали около 3500 души, от които 1400 са въоръжени, както казва Киро Георгакиев на заседание на представителите на Южна България в Пловдив.[10] “Населението в града чувствува, че приближава часът да се бие за свободата си и се готви за тоя час, а селското население е готово да последва гражданите.” Силата на гимнастическите дружества най-ярко се проявява в бурните народни демонстрации срещу Европейската комисия и нейния представител А. Шмидт, ръководител на финансите на Източна Румелия.[11] На 23.2. 1879 година той пристига в Ямбол.[12] Научавайки за това, три хиляди граждани, между които има и жени от Нова Загора,[13] вземат участие в манифестацията против него. Те са толкова възбудени, че се опитват дори да подпалят къщата, в която той е отседнал. Последователно го посещават две делегации, втората съставена от жени. И двете изразяват своето възмущение против решенията на Европейската комисия. Първата делегация връчва на Шмидт адрес[14], в който се казва: “Понеже вие сте представител на една комисия, която е натоварена да върне турските власти в областта, невъзможно е да ви поверим касите, поверени на веч избрани от нас чиновници. Трябваше да ни дойдете на помощ във време на прочутите кланета, да ни покровителствувате против турското варварство, за да имате право на касите.” Подобно “посрещане” било подготвено на Шмидт и в Елхово, когато се разпръснал слух, че от Ямбол щял да отиде там. “Това известие предизвикало да се съберат всички вдовици от тук и близките села, за да посрещнат и попитат г. Шмидт защо иде и какво има да прави тук. За добра чест новината излезе безопасна.”[15]

Организиран характер движението придобива през 1880 година. На 25/26 май жителите на Ямбол  и 11 села от околията упълномощават Киро Икономов (активен участник в националноосвободителните борби) за свой представител, който да ги представя по време на свиканото за следващия ден събрание в Сливен.[16]

От Елховско представител е П. Енчев, а от Тополовград х. Д. Бояджиев. Тримата народни избраници на Ямболски окръг вземат участие в работата на представителите на Южна България. На заседанията са обсъдени въпросите за организационното устройство на тайния революционен комитет, изработена е програма за действие в Южна България, определен е начинът за събиране на средства и други.[17] След събранието в Сливен, съгласно циркулярно писмо от 24. V.1880 година(ст. стил), в Ямбол е изграден таен революционен комитет в състав: Вълчан Шиваров, Илия Хаджизлатев и Драгия Николов.[18]

Ръководството влиза във връзка с командира на ямболската дружина капитан Любомски. В изпълнение на взетите решения резервистите(гимнастиците) веднага са свикани на обучение, на което е обявена заповедта, назначени са команда и писари. Капитан Любомски съобщава, че има “в складовете си и в зданието на щаба всички потребности да облече и въоръжи една дружина от хиляда души.”[19]

През 1884 година движението за съединение се разгръща с нова сила. В началото на годината са проведени редица митинги и междуселски събрания, на които се вземат решения за обединяване на двете части на България. На 25.3. Около 2500 души от 16 села се събират в Стралджа на митинг, на който е приета резолюция в “смисъл изказване желание за Съединение.”[20]

Не малка роля в борбата изиграва и Ямболското опълченско дружество, което обединява поборниците за народна свобода, участници в Априлското въстание и опълчението. То е създадено през октомври 1884г.[21] от Дим. Куртев, председател на Сливенското опълченско дружество. В Ямбол той е в постоянна връзка с Любомски, Хр. Векилов и Влахов.[22] В настоятелството на дружеството участват: Киро Икономов – председател, и членове – Ставри Дражев, Васил Попов, Дим. Стефанов и други.[23] Неговата цел, вероятно както и на другите подобни, е да се набират средства от инициативи, осъществявани от членовете, за да се поддържат болни опълченци.[24] Същевременно  с това опълченското дружество  полага много сили за подготовката и осъществяването на Съединението.[25]  На 11.V. по призива на БТЦРК то организира в града манифестация, начело на която стои Хр. Векилов, който държи реч в полза на Съединението.[26] През 1884 в Ямбол тържествено се празнува Денят на опълченеца. Ямболските ветерани изпращат поздрав по председателя на Пловдивското опълченско дружество.[27]

През август 1885 година, по време на честването на 18 години от гибелта на Х. Димитър на Бузлуджа, се срещат представители на опълченските дружества и тайни комитети от двете страни на Балкана. На устроената голяма манифестация участват и членовете на Ямболския комитет. Всички дават обещание, че ще работят за Съединението.[28]

Представителят от Ямбол Димитър Влахов взема участие в проведенето в с. Дермен дере заседание на БТЦРК на 31. VIII., на което се взема решение за определяне датата на Съединението.[29] На 6. IX. 1885 година вестта за Съединението се разнася с мълниеносна бързина сред българското население в града. Всички ентусиазирано приветстват това отдавна чакано събитие, в което българското население от Ямболски окръг внася своя принос в общата борба.

[1] Кралев Кр. в. “Черноморски фронт”  28. VIII. 1983г.

[2] В. “Марица”, бр. 4 от 30. VII. 1878г.

[3] Тодоров Г. “Временно руско управление в България”, С. 1958.

[4] Българското опълчение т. II. Сф. 1959г., 668

[5]  В. “Ново време” бр.58 от 23. IX. 1914г.

[6]  Митев Й. Съединението Сф. 1980г.

[7]  История на град Ямбол С. 1976г., стр.166

[8]  В.”Българско знаме” бр. 5 от 10. III.1879г., с.3

[9]  Бендерев А. История на българското опълчение С.1930г.

[10] НБКМ – БИА II 2268 л.19

[11] Тодоров Г. Временното руско управление, с. 331

[12] В.”Българско знаме” бр.12 от 28.IX.1879г.

[13] Тодоров Г., цит. съч.

[14] Пловдивска библиотека. Архив Източна Румелия №1510

[15] В.”Българско знаме” бр.5 от 10. III. 1879г.

[16] НБКМ – БИА II 10545

[17] История на гр. Ямбол, с. 170

[18]  Архив на Възраждането т. II, с. 42

[19]  Пак там, с. 38-39

[20]  В. “Съединение”, бр. 65 от 5.IV.1884г., с.2

[21] Пловдив МВНОБ № 112738

[22] ЦДИА ф. 1559 а.е.834 л.1-2

[23] В.”Марица” VII бр.669 от 20.IX.1884г.

[24] Пловдив МВНОБ № 2716

[25] Вълков Г. Българското опълчение – формиране, бойно използуване и историческа съдба С. 1983г.

[26] Андонов Ив. Съединението

[27] В. “Марица” VII бр. 641 17. VIII. 1884г.

[28] Вълков Г. Българското опълчение…

[29] Андонов Ив. Съединението