135 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Ямболска хроника

Росица Русева, историк

30 юли 1878 г. – Протест на ямболски граждани пред дома на околийския началник срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес. През лятото се създават от бивши участници в национално-революционните борби комитети „Единство“, които застават начело на борбата за запазване националното единство. Южнобългарските комитети „Единство“ насочват дейността си към отстояване политическата автономия на Източна Румелия и съединението ѝ с Княжеството. Подготвят населението за въоръжен отпор срещу опитите за възстановяване на турската власт в областта. Със съдействието на Временното руско управление са създадени гимнастическо-стрелкови дружества за военно обучение. Такова дружество е основано и в Ямбол.

24 февруари 1879 г. – Съпричастност към всенародния стремеж за обединение на българските земи в една държава ямболци проявяват при свикване на Учредителното събрание в Търново. Изпратена е телеграма до председателя на събранието: “Днес се отслужи тържествен молебен от страна на всичкото българско население на наший округ по случай отварянето на първото Народно събрание след петвековното робство. Дано Всемогъщий Бог чуе колепреклонните ни днешни молитви и вдъхне в сърцата на народните представители от всички краища на отечеството ни любов, братство и благоразумност, да освети подвига им и ги направи да станат всички подобни Петру и Асену. Населението ви моли да поднесете на народните представители неговото към тях искрено съчувствие и желание за добър успех в святото им народно дело.” По същото време в църквата “Св. Никола” в старопрестолния град представители от Мизия, Тракия и Македония, сред които ямболският кмет Димитър Хаджииванов, започват бурни обсъждания на общонародния въпрос. Но опитът да се използва този пръв форум за отхвърляне решенията на Европа е осуетен.

25 март 1879 г. –  Заседание на представители от Южна България за настроението на източнорумелийското население и готовността му да се бори за национално обединение. В протокола е отбелязано: “Киро Георгакев, представител на Ямбол, като споменува, че в Ямболски окръг се обучават 3500 души, от които 1400 души са въоръжени, казва, че населението в града чувствува, че приближава часът да се бие за свободата си и се готви за тоя час, а селското население е готово да последва гражданите. Ако и сумата, която е разхвърлена да е тежка, той вярва, че 3500 лв. Ще се съберат до 15 дена. Др. Георгиев поема думата, за да потвърди думите на първий представител от Ямбол.”

28 април 1879 г. – Вестник “Българско знаме” съобщава: “В маневрите, които станаха извън града ни вчера, Сливенската и Ямболската дружини показаха действителен успех, а особено в стрелянието, за което бидоха похвалени от ген. Обручев. Ний мислем, че изпълняваме една длъжност, ако кажем, че този успех на Народната гвардия се дължи в голяма степен на усилените трудове на капитан Любомски и поручик Иванов из Ямбол. Към тези двама офицери населението наистина дължи голяма признателност за добрата организация на Народната гвардия.”

1 юни  1880 г. – По инициатива на Киро Икономов е образуван околийски таен комитет за Съединението в състав: свещеник Вълчан Шиваров, х.Илия х.Зла- тев, х.Драгия Николов, х.Панайот Попов.

1884 година носи нови надежди на българите. В Княжеството е възстановена Конституцията. Източна Румелия е залята от митинги, на които се настоява за обединяване с Княжеството. На 26 март 2500 души от селата на Ямболска околия се събират на митинг в Стралджа и решават „да се помолят всички европейски представители в гр.Пловдив да помолят своите правителства, които са подписали Берлинския договор, за да ни присъединят с Княжеството България, иначе нашата страна ще се опропасти”. В Ямбол е създадено поборническо-опълченско дружество Негов основател е Илия Куртев, един от най-активните помощници на Захари Стоянов, деловодител на Централното опълченско дружество. Той прави обиколка из Източна Румелия за събиране помощи за построяване паметник на Шипка. На 21 октомври произнася реч в Мъжкото училище при църквата “Св.Георги”. През месец юли Народната /съединистка/ партия свиква събрание в Пловдив, на което присъстват представители на почти всички големи градове в Източна Румелия. От Ямбол там е Иван Арабаджиев. Взето е решение да се изпрати делегация в Европа, която да поднесе мемоар на Великите сили и да поиска тяхното съгласие за извършване на Съединението.

15 февруари 1885 г. –  Тайният революционен комитет с председател Захари Стоянов изпраща писма до известни общественици с молба да създадат подобни комитети по места. В Ямболския комитет влизат: майор Стефан Любомски, командир на 27-а Ямболска дружина, Христо Викилов,опълченец, жандармерийски командри, Димитър Влахов, Видьо Монев, Бакалов и др.

март 1885 г. – БТЦРК издава първото си „Възвание към българите в Източна Румелия“. В него комитетът открито се обявява против понататъшното съществуване на Източна Румелия като откъсната от Княжеството област. Опълченските дружества организират митинги в подкрепа на народното обединение.

11 май 1885 г. – Ямболското опълченско дружество организира манифестация. В спомени на съвременник четем: “Начело на шествието яздеше самият командир на жандармерията Христо Викилов, а зад него, строени във войнишко каре, удряха крак в земята членовете на опълченското дружество. Юнаците от Шипка, Шейново и Стара Загора бяха извадили от сандъците парадната си униформа и само пушки липсваха в ръцете им, за да заприлича всичко на военен парад.” Христо Викилов пръв извиква “Да живее целокупна България! Да живее Съединението!” Арестуван е и екстерниран в Габрово, макар като секционен жандармерийски командир да подлежи на друга юрисдикция.

15 юни 1885 г. –  В Ямбол идва Георги Хаканов от Народната/съединистка/ партия, редактор на в. “Съединение”. Среща се с Васил Апостолов, Ставри Дражев, Георги х.Панайотов – кмет на града, Васил х.Михайлов.

25 и 26 юли 1885 г. – Събрание в с. Дермендере/дн. Първенец/, Пловдивско. Избран е нов Централен комитет в състав: Захари Стоянов – председател, Димитър Ризов, кап. Коста Паница, Иван Андонов и Иван Стоянович. От Ямбол присъства Димитър Влахов. Вместо пълно освобождение чрез революция, новият БТЦРК си поставя за цел съединението на Княжеството и Източна Румелия под скиптъра на княз Александър Батенберг. Окончателният план предвижда акцията да се осъществи главно от войската с помощта на въоръжените чети от близките села и градове.

27 август 1885 г. – Арестуван е майор Стефан Любомски, командир на 27-ма Ямболска дружина, изявен деец на съединисткото движение в Източна Румелия. В края на август, на път за Котел, през Ямбол минава Захари Стоянов.

2 септември 1885 г. – БТЦРК изпраща циркулярно писмо: “Въстанието за съединението почнува вече: Чирпан, Конаре, Сливен, Нова Загора, Ямбол, Пловдивский и Татарпазарджишкий окръзи въстават в петък вечер, а също тая вечер Пловдив е блокиран. Да! Такава е работата и не може вече никаква друга по-здрава организация!”

6 септември 1885 г. –  България осъмва с радостната вест: Съединението е провъзгласено. Новината бързо достига по телеграфа до Ямбол.

Започва всенародната борба за утвърждаване на святото дело.