Автор Христина Женкова, уредник, отдел „Българските земи XV – XIX век“, фонд Възраждане
Денят 1 ноември е един уникален празник в нашия календар. На този ден се отдава почит и признателност на онези будни, интелигентни и смели хора, едни от които с просвета, перо и слово, други с кръст в ръка, с благодеяния и дарения, трети със сабя и пушка са творили делото на народната свобода, независимост, просвета, култура и напредък. За първи път празникът е честван през 1909 г. в Пловдив, а официалното му обявяване е през 1922 г. Символ на този празник става запаленият факел, чийто огън поддържа будно националното ни съзнание. Обикновено се приема, че будителите принадлежат преди всичко на неповторимата епоха на Българското възраждане. И ако се опитаме да споменем имената им, да разкажем за техния подвиг, не биха ни стигнали стотици страници, защото в тях се оглежда националната ни история. Будителите съпътстват живота на народа ни от създаването и утвърждаването на единната българска народност до наши дни, до времето на космическата ера и техническата революция, когато в Космоса е и българското послание към други цивилизации. Съвременност, в която духовното просветление е също толкова необходимо, колкото и във времето на книжовна тъма и национално забвение.
„… докато четем и пишем, докато говорим помежду си, дори без да си даваме сметка, ние упражняваме чудото на езика. Езикът, събуден от тези, които честваме днес.”
Георги Господинов
С упование в миналото и с надежда за бъдещето, днес отново се покланяме пред паметта на знайните и незнайни народни будители и пред неуморния и безкористен труд на днешните техни следовници – българските учители, писатели, учени, културни дейци.
Честит празник на българския дух!
Музейна колегия