Ямбол в описанията на чуждите пътешественици 17 – 19 век

Христина Женкова, фонд Възраждане, Регионален исторически музей – Ямбол

 

През периода на османското владичество един от пътищата, чрез които европейският свят е можел да опознае българите и да влезе в контакт с тях, са странстванията през нашите земи на различни лица – чужденци. Сведенията, които те ни оставят за градовете, селата и местностите, през които преминават, за бита, материалната и духовната култура на населението, са един своеобразен извор, на който може да се опре научното изследване за  епохата.

Пътувайки по главния път от Белград през София и Одрин до Цариград, чуждите пътешественици прекосяват редица селища от ямболския край. Още през 17 в. оттук минават Евлия Челеби, Мартин Грюневег, Роберт Байгрев, Симперт и др., а през 18 – 19 в. и Шарл дьо Пейсонел, Луи Огюст, Феликс Божур, Ами Буе и др.

През пролетта на 1667 г. известният турски пътешественик Евлия Челеби, пътувайки от Крим за Цариград, прекосява българските земи, минава през Ямбол и ни оставя интересни сведения за града и намиращите се в него големи обществени постройки: „Това е един приятен град, с хубав въздух и вкусна вода, с градини и лозя, разположени на една височина и гледащи към Тунджа. От трите страни го е обкръжила Тунджа…” Ямбол тогава е бил разделен на 17 махали и е имал 3500 къщи.

Като преминава към описание на стопанския живот в града, Е. Челеби посочва Безистена като негово средище: „Има още пет покрити с олово и подобни на крепости здания и един солиден безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен безистен в никоя друга страна няма. Всички ценни неща се намират в него в изобилие и на безценица.” Освен в Безистена, оживена търговска дейност се осъществявала и в 280-те уредени дюкяни. Че градът е бил център на търговия със селскостопански стоки съдим от факта, че в него, както споменава авторът, има още „един покрит с керемиди и оживен пазар за брашно”, „пет препълнени търговски ханища” и още един  на брега на Тунджа. Към забележителностите на Ямбол Е. Челеби причислява и многото мелници, две от които били с по осем коша.

След падането му под османска власт, Ямбол се превръща в център на каза, в която пребивава кадия с доста всока заплата (150 акчета дневно). Градът е седалище и на други висши османски сановници. Именно поради това в него намира място османската архитектура с нейните особености, ярко различаващи се по дух и стил от архитектурата на покореното население. Освен споменатият Безистен, такива постройки в града са  седемте джамии за петъчна молитва, грамадният керван – сарай обор, в който се отглеждат 5000 мулета за султанските обози, трите бани и трите медресета, в които се преподават религиозни науки. Всички тези сгради, с граждански или култов характер, са заемали обикновено централната част на града, поради което още в първите векове на османското владичество той придобива до голяма степен ориенталски вид.

Че през 17 в. градът действително е бил хубав, свидетелства през 1673 г. и пътеписът на дубровнишките  пратеници в Цариград. Носейки трибута на Дубровник в султанската хазна, те отбелязват, че Ямбол е „един голям град, един от най-хубавите в онзи край”.        

В описанията на френските пътешественици сведения за Ямбол и Ямболско срещаме за първи път през 18 в. През 1787 г. френският дипломат Шарл дьо Пейсонел, давайки описание на търговската дейност по западния бряг на Черно море, отбелязва, че от Ямбол се събира огромно количество восък, жълт на цвят и с великолепно качество. А медът, чиято цена достига 75 пари оката, отива направо в Цариград. За силитрата отбелязва, че в Ямбол се събира най-много и най-качествената, „но я вземат за държавата”. Както се вижда от описанието, по това време градът  и околностите му доставят предимно селскостопански продукти и суровини, най-вече за големия консумативен център Цариград.

За прочутите ямболски кебета (вълнени завивки), за които съобщава още турският географ Мустафа бен  Абдуллах Хаджи Калфа, Пейсонел пише: „Тези завивки идват от Ямбол и са боядисани в различни цветове вълна. Има от тях с мъх и без мъх от пет до шест различни големини. Те носят името на Ямбол, защото в този град се намират най-много работилници.”

Сведенията, дадени в „Статистическата таблица”, заслужават сериозно внимание. Съпоставени с други сведения от този период, те дават пълна и точна демографска характеристика за района по време на войната и след нея.

За историята на Ямбол бележките на чуждите пътешественици имат голямо значение. В някои случаи те дори се явяват основен източник за изясняване на някои моменти от стопанската история на града, особено в първите векове на османското владичество.

Total Page Visits: 2062 - Today Page Visits: 1