За Саръкъз и пролетния сбор в село Ботево

Динка Ангелова, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол

В южната част на село Ботево се издига хълм, покрит с гори, известен със странното име Саръкъз /жълтото момиче/. За него се разказват предания, времево свързани с периода на османското владичество.

Хората от селото са зачитали това място като свещено, което е наложило забрани, спазвани от местното население години наред. Който отсече дърво от Саръкъз, ще му се случи голямо нещастие. Разказват се различни истории, свързани с нарушаване на забраната и последвалото наказание.

Мама ми е разказвала, че по нейно време започнали да секат гората. Че като се почнало, три години ги чукал градът. Гората била божа и никой не бива да я сече. Имах един комшия, чичо Иван, че баща му, дядо Стоил, ходел да сече дърва в гората. Мама разправяше: С кон не се свъртя. Или ще укуцей, или ще умре. Ама сега спря да сече и всичко вече се оправи. /Мария Ангелова, с. Ботево/

Гората била хаталия /лоша/ и който отсечал дърво, все нещо лошо му се е случвало. На Господинов Дони му се родило дете. Те бяха много бедни, нямат дърва и той отива в гората.Това той лично го е разказвал и съм го чула от него. Отишъл в гората, събрал дърва и запалил печката / циганско кюмбе/. И като запалил печката, люлката се откачила, паднала и детето умряло. Спомням си, че към 1940 г. започнаха да секат гората и като започна да вали град, унищожи всичко. И като спряха да секат, спря и да вали град. / Иванка Донева, с. Ботево/

Наскоро след Освобождението, като дошли руските войски, разположили се на палатки в гората. Един войник се качил на дърво да накърши клони, за да запали огън. Паднал и си счупил крака. Друг си счупил ръка и крак. Имало ред такива нещастни случаи. За това руските войски се дигнали скоро от тая „хаталия” гора. /Етнографско изследване на с. Ботево, 1946/

Многобройни са разказите, свързани с нарушаване на забраната и последвалото наказание, което застига хора, животни, реколта. Вярата в неизбежността от божие наказание плаши ботевци в продължение на много годни.

Това свещено място е свързано и с пролетния сбор в селото, който в миналото се е провеждал на 3 юни /денят на с. Константин и Елена, ст. стил/ на поляните в подножието на Саръкъз. По спомени на хора от селото, на сбора се събирали много хора, които се качвали и на върха, за да почетат гроба на св. Еленка. Но тъй като там, горе, беше тясно, сбора ставаше долу, на широкото./ Росина Радева, с. Ботево/ . Този сбор е известен като Саръкъзки.

В наше време сборът в с. Ботево се провежда в ден, близък до Саръкъзкия, на 2 юни, но той е свързан с името на селото и е в памет на българския революционер Христо Ботев.

Total Page Visits: 5179 - Today Page Visits: 6